Иван ГОЛЕВ Преди месец ни умря котето. Казвам коте, защото макар и над двайсетгодишно, то беше дребно, същински котешки бонсай. Дори счупената му сиамска опашка, спомен от расовите му предци, не го правеше да изглежда по-високо или поне малко по-дълго. Името му бе Уети. Беше се появило като плод на …
Прочетете още »За втората употреба, аутлета и многая лета
Иван Голев Познавам хора, които да не чуят за дрехи втора употреба. Не знам гнусливи ли са или смятат, че светът започва от тях самите, ведно с парцалите. Това е нелепо. Нищо на тази земя не е първа употреба. Най-малко – те. Не си ли дават сметка, че веществата, от …
Прочетете още »