Лира Литературно-рекламна Агенция
Елена АЛЕКСИЕВА
Каталунската литература, която познаваме най-добре покрай трилогията на Карлос Руис Сафон, е пълна с мистично-тръпчиви нотки, точно като самата Барселона, която винаги е в центъра на тези повествования.
„Изповядвам“ на каталунския майстор Жауме Кабре е от този тип литература, в който можеш да откриеш себе си, докато опознаваш напълно непознати места и хора. В книгата са преплетени едновременно всички религии, всички европейски държави (дори България), всички епохи и всякакви хора.
Трудно е да се пише за книга, която е привидно хаотична, неподредена и объркваща на пръв поглед. Езикът на автора е уникален – той успява, без това да създаде проблем на повествованието, да преминава в едно и също изречение от една сюжетна линия към друга, да слива речта и живота на героите си в едно цяло, обеднинено от идеята за злото и за връзката между всички хора. Фабулата върви хаотично през епохи и личности, без да спазва хронологичен и пространствен порядък.
Това е книга за паметта. Точно затова Адриа Ардевол, главният герой, губи паметта си накрая. Като поанта, като естествен завършек на нещо, което няма начало и край.
Всъщност главен герой, при това съвсем не мълчалив, е една цигулка, Виал, единствената цигулка в света, която има собствено име. Покрай нея се движат съдбите на хора от времената на Инквизицията, Холокоста, франкизма в Испания, Втората световна война чак до днес.
„Изповядвам“ е книга за изкуството, което е живот, и за живота, свързан с изкуството. За езика като усет и познание и за музиката като носител на паметта.
Огромният й обем – повече от 1000 страници – се изчита бързо и неусетно, това е книга от типа „не мога да я оставя“.
А усещането след като я завършиш е сякаш си изживял всички съдби, за които става дума в нея.
Една от големите съвременни книги, която не бива да бъде подмината.
