Начало / Критика / Най-великите героини на всички времена

Най-великите героини на всички времена

Тази година, на 21 април ще се навършват 200 години от рождението на Шарлот Бронте – създателката на една от най-запомнящите се литературни героини „Джейн Еър“.

Преди 100 години Вирджиния Улф решава да препрочете „Джейн Еър“ на Шарлот Бронте, въпреки че се притеснява, че ще й се стори прекалено архаична. Вместо това тя е напълно погълната от книгата, а когато я завършва, не може да проумее как Бронте е написала такава творба. Как е създала роман, който звучи актуално след толкова много години? Тайната е в главната героиня, която присъства във всеки ред и всеки образ. Улф пише: „Помислиш ли за Рочестър, мислиш за Джейн Еър. Сетиш ли се за тресавището, за стаята за рисуване, дори за завесите, за чашите – какво са всички те без Джейн Еър?“

От тогава са минали нови 100 години, а „Джейн Еър“ е все така актуална. Стремежът й към справедливост и към щастие изглежда точно толкова автентичен и витален, колкото се е сторил на Улф, а вероятно и на самата Шарлот.

Улф харесвала и „Брулени хълмове“, смята Емили за по-добър поет, а двете Катерини от романа – за най-мили жени в английската литература. Това е изненадващо определение, особено защото Кати не е мила по най-конвенционални начин. Но точно в това е смисълът. Тя е лошото момиче, което си представят, че могат да бъдат добрите – да си представиш любовта към престъпника със сърце от камък, който отвръща с любов, заради която се пролива кръв. За заклетите фенове на „Брулени хълмове“ упоритостта, търпението и бракът на Джейн Еър нямат място за сравнение.

Рядкост са читателите, харесващи и двете героини. Феновете на Джейн смятат Кати за сноб, самовлюбена и агресивна, поради което през по-голяма част от книгата е нещастна, понякога до лудост, и не получава щастлив край. А Джейн е толкова смела, умна и не се страхува да го покаже. Тя получава това, което иска и няма как читателят да не я заобича, когато пита Рочестър „Мислите ли, че защото съм бедна, обикновена и малка, аз нямам душа и сърце? Сбъркали сте.“ Това е в пълен контраст на декларираното от Кати „Аз съм Хийтклиф!“ – това изречение прави любовта да звучи като загубване на идентичността. Въпреки че понякога любовта наистина е точно това.

Една от причините героините на Бронте да остават неподвластни на времето е тяхната упоритост – те не могат да бъдат сломени в спор. Те имат куп недостатъци и толкова по-добре за тях. Когато Шарлот се опитва да опрости нещата в „Шърли“, като даде цялата страст на едната героиня в контраст с другата, тя лишава и двете от жизненост. И нито Шърли, нито Каролин вдъхновяват по същия начин като Джейн и Кати.

Във „Вийет“ Шарлот се връща към това, което прави най-добре – да създава героини. Страстта и гневът на Луси Сноу са в постоянен конфликт с опитите й да остане невъзмутима. „Аз, Луси Сноу, бях спокойна“, заявява тя със стиснати зъби и това вътрешен конфликт ни кара да продължаваме да четем. Това е романът, заради който Матю Арнолд казва за съзнанието на Бронте, че не съдържа друго, освен „глад, бунт и гняв“.

Луси не е толкова популярна като Джейн, може би защото е толкова невъзможна за харесване, разказвач, на който трудно можеш да се довериш, героиня, която отказва да бъде героиня. Но може би скоро ще настъпи и нейното време, тъй като напоследък е налице реакция срещу милите героини. Авторите предпочитат неприятни, агресивни, анти-героини и може би Луси ще измести Джейн. А може би това ще са героините на Ан Бронте, която първа започва да пише, а феминисткото движение възражда интереса към книгите й.

Може би друга от причините героините на Бронте да се харесват и до днес е фактът, че читателите изпитват противоречиви чувства към тях и постоянно се връщат към историите им. Може би затова търпят и нови пренаписвания. Например в „Безкрайното Саргасово море“ Джийн Рис превръща лудата жена от тавана в главна героиня. А миналата година се появи книга, която поставя в центъра прагматичната икономка от „Брулени хълмове“. Ако Бронте бяха избрали по-обикновени характери за своите героини, те нямаше да вдъхновят толкова почитатели по характерния им объркващ начин.

Всъщност самите Бронте се превръщат в героини. Срещнете ли се с Джейн, Кати и Хелън, ще се запознаете с Шарлот, Емили и Ан. Откакто през 1855 г. Елизабет Гаскел издава „Животът на Шарлот Бронте“, трите сестри са все така живи по страниците на пишещите за тях. И дори Шарлот, която мечтаела да стане известна, едва ли може да си представи, че всяка година 70 000 души посещават дома й. В момента снимачен екип изгражда копие на родното й място.

Коя ли модерна героиня ще е все така четена и след 200 години? Едва ли това ще е Бела Суон от поредицата „Здрач“ на Стефани Майер. Тя обожава „Брулени хълмове“, но гаджето й вампир я ненавижда. Книгата има силен отклик и в „Игрите на глада“, където главата героиня също трябва да избира между двама мъже. Вирджиния Улф твърди, че Шарлот Бронте е задвижвана от някакъв постоянен конфликт с утвърдените правила, което я кара да създава нови, вместо да се примирява. И може би причината тези героини да ни вълнуват и до днес е, че те изкарват от дълбините на сърцата ни на повърхността отдавна погребани чувства и страсти.

Прочетете още

172710_b

Герои, които ще ми липсват

Любина Йорданова, Хеликон Русе „Брулени хълмове” е едно от най-известните и значими произведения в английската …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *