Начало / Читатели / Как Джулиан Барнс реабилитира Шостакович

Как Джулиан Барнс реабилитира Шостакович

Людмила ЕЛЕНКОВА, радио „Хеликон“

„Шумът на времето“ дърпа струните на любопитството у всеки немузикален, но силно политизиран съвременен читател. В тази книга англичанинът Джулиан Барнс, носител на „Букър“ с „Предчувствие за край“, създава повече по слух, отколкото по памет биография на Дмитрий Шостакович. Светът отбелязва 110-годишнината от рождението на композитора и си струва да уважим прочита на неговия живот. Сякаш с метроном е писан романът, ту забързващ, ту забавящ времето през три отделни глави, в които разглежда Шостакович отблизо. Първо, с куфарче в ръка на стълбището си до асансьора, готов да бъде отведен от НКВД. После в самолета, след пропагандна обиколка в САЩ, когато триумфът на успеха в музиката е помрачен от моралния му упадък – трябва да заклейми Стравински, своя учител. Накрая, от задната седалка на кола с шофьор, смазан от привилегиите на партията. Колкото повече се отваря задкулисието на властта, толкова пò се затваря Шостакович за хората. Акорди от патетичната му музика сякаш отмерват фаталната поява я на Сталин, я на Хрушчов или на някой нахъсан комисар по културата. Високосни и все драматични години фиксира авторът – 1936-а, 1948-а, 1960-а.
Сега е поредната – 2016г. В различни точки на света млади композитори и пианисти изучават творчеството на руския гений и слушат „Ленинградска симфония“, без да са преживели обсада. Приемат „Втория валс“ като красива салонна музика и търсят в Гугъл снимки за фон. Препращат усвоеното към Гогол, Ахматова, Пастернак, отдават дължимото на сурова природа и дива съветска империя.  Книгата на Джулиан Барнс е една възможност за тези, които знаят колко ценна е близостта на великолепието до човек, изпитал крайните форми на терор, цензура, разкаяние, слава. С културна дистанция, сдържано, пестеливо, той брани достойнството на Шостакович и без осъждане описва началната гама събития на XX в. Като Осип Манделщам, в сходна тоналност и еднакви заглавия, та дано не заглъхва „Шумът на времето“!

Прочетете още

xxxxIMG_20171107_144600-300x225-1-300x225-1-1-2.jpgMic_.TDAAQZxrTX-300x225-1-1-2.jpgMic_.v0ZY8D2Kol-300x225-1-300x225-1-300x225-2.jpg,Mic_.XIMxRG49DI-300x225-2-300x225.jpg.pagespeed.ic.qzpgM29fKx

Как станах циганин

Николай ФЕНЕРСКИ Поколението на моя дядо (1926) и на моя баща (1946) имаше шанса със …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *