Начало / Читатели / Адът е място на земята (ревю на „Уважаеми г-н М.“ от Херман Кох)

Адът е място на земята (ревю на „Уважаеми г-н М.“ от Херман Кох)

Юлия ПЕТКОВА

Ако има нещо, с което осмият роман на Херман Кох (трети издаден у нас), се откроява, това е язвителната ирония, насочена срещу образователната гилдия, писателите и издателите. „Уважаеми г-н М.” съсипва ореола на преподавателите и творците като блюстители на морала, стожери на духовността и в крайна сметка като пример за по-младите. Прави на пух и прах знаменателите и стереотипите, които облагодетелстват и недотам почтени личности, разчитащи на имиджа на професията си.

Действието се развива в Амстердам, но може да се случи навсякъде. Възрастният писател М. се взира в годините на своята младост, когато е пробил на литературната сцена с роман за изчезването на гимназиален преподавател по история. Следите на учителя Ландзат се губят след кратка афера с красива ученичка. За последен път той е видян в района на вилата, в която момичето е прекарвало коледната ваканция с новия си приятел. Книгата на М. постига неимоверен успех, но през следващите десетилетия той постепенно изпада в забвение. При поредната среща с читатели размислите му го показват като циник, който вече няма какво да губи. Единствено мистериозният съсед от долния етаж, който следи всяка крачка на М. и семейството му, не го е забравил. Именно с него започва повествованието на този полифоничен разказ, който не отстъпва по находчивост на „Вечерята” и „Вила с басейн”.

Смяната на гледните точки води до ескалиращо напрежение. Разкрива мотивите на всеки от героите и подтиква читателя да се вгледа в собственото си обкръжение. Много от внушенията се забиват в съзнанието със силата на събуждане след кошмар, като внезапно озарение или като проклятие.

 „Понеже какво значи да си толерантен? Да толерираш другите ли? Хората с различен цвят на кожата, друговерците, онези с обеците и татуировките, както и забулените жени и хората с различна сексуалност. На толерантност е способен само който изпитва дълбоко вкоренено усещане за превъзходство, каквото на нас, холандците, не ни е липсвало никога.”

„Писателят не бива да се мъчи да тълкува собствените си произведения. Това може да му подейства сковаващо. Твърде задълбочените анализи на чужди произведения също имат фатален край. Сартр написал цяла книга за творчеството на Жан Жьоне. В резултат на това Жьоне престанал да пише.”

„Ала понякога има неща, които просто трябва да се кажат, инак никой никога няма да се престраши да ги изрече. Не съм имал намерение да обиждам; и без това двете неща, свободата на словото и правото да обиждаш наляво и надясно, се бъркат твърде често.”

„Чуя ли „приятно четене“, си представям някого, който се тупа по бедрата от удоволствие. Трудно можеш да наречеш потапянето в една книга „удоволствие“. Който търси приятни изживявания, си купува билет за лунапарк.”

„Съвпаденията подриват достоверността на една история. Не, има само едно място, на което съвпаденията са приемливи, и това е действителността.”

„Ето колко продължава животът: колкото един скучен учебен ден, в който седиш и зяпаш през прозореца, за да убиеш безкрайните часове.”

 „Уважаеми г-н М.” е роман за писането на романи от писатели, за които успехът цена няма. Сардонична приказка за отмъщението с непроницаем финал. Книга, излагаща на показ самоцелната жестокост, ученическото насилие, маскирано като бунт срещу посредствеността. Авторът подсказва колко пагубни могат да бъдат малодушието и апатията, които превръщат жертвите в съучастници. Насилието винаги има корени, но нищо не е в състояние да го оправдае.

Един коментар

  1. Наистина много добър автор и подобаващо добро издание на Колибри.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.