Лира Литературно-рекламна Агенция
Екатерина Йосифова, Росен Карамфилов, Васил Георгиев, Владимир Зарев, Михаил Неделчев и още много други известни имена в българските литературни среди уважиха беседата с носителя на наградата „Хеликон“ за 2015 г. за книгата „432 херца“ Недялко Славов. Срещата на пловдивския писател с приятели и читатели се състоя в столичната книжарница „Хеликон България“.
„Смятам, че българските издатели все още са в дълг към българските писатели. Установихме, че правим малко за нашите, българските автори. Понякога с много голям размах каним чужди автори. А би трябвало да ни е по-лесно да го правим за нашите писатели. В последните години започнахме да правим нашите национални литературни турнета. Направихме го с Владимир Зарев, с Емил Андреев, сега го правим с Недялко Славов. Недялко е в златното сечение на прозата, защото не знам дали знаете, но той пише и много интересна поезия. Прозата му е много филигранна, много изчистена.“, каза издателят Стойо Вартоломеев.
„Летящите хора, както ги нарича Валери Петров, се промъкват в прозата на Недялко и най-вече във „Фаустино“. Това е проблемът на творчеството – как можем да творим във време, което не само не предлага условия, но и стимули да го правим. „Фаустино“ дава отговор на този въпрос – в никакъв случай не бива да очакваме и да се надяваме някой отвън да ни дава стимул да вършим нещата, които трябва. Всичко трябва да изригва от вътре и тогава човешкото започва да лети. Такива са героите на Недялко Славов.“, коментира литературният критик Митко Новков и сравни творчеството на Славов с това на Елин Пелин и Йордан Йовков, но с осезаема аристократична нотка. „Славов е аристократът на българската белетристика. Писането му показва как можеш да бъдеш аристократ във време, в което властва пошлокрацията, низостта и ниското нагаждачество“, заключи Новков.
„Скоро си мислих, че поезията е един вид алиби за това, че сме живели на тази земя. Защото тя в голямата си част е недоказуема, летлива е. Прозата обаче е една лична история, собствена. Човек има две фази на чудене – до 7-годишна възраст, за която Толстой казва, че тогава сме вечни, а след това остава една крачка. Втората фаза е като влезеш във второто детство. Имах щастието и нещастието да живея в социализма. Бяхме в положението на махалото – сега сме в обратната му фаза. Аз имах обаче и успоредно битие – в Германия. Получих ранна хуманна шизофрения. Още тогава ми се обърка съзнанието кое е право и кое не е, къде е истината. Този период го предадох във „Фаустино“ и отчасти в „432 херца“. „Портрет на поета като млад“ е лична реплика към годините на моята младост. Няма нищо по-красиво от младостта“, сподели Недялко Славов.
Той призна, че в момента пише пети роман. „Щастлив съм. Той е от четвъртата до осмата годишнина. Това е стихията на сетивата ми. Моят бог в литературата е Набоков. Откривам големи, красиви игри на паметта, на сетивата. Имам чувството, че всеки автор дописва себе си и става сам историк на душата си“, каза още писателят.
Свързани заглавия:
„432 херца” на Недялко Славов с наградата „Хеликон”
Книгите на Недялко Славов тук
