За писателката Станислава Чуринскиене 2014 година би могла да се нарече успешна. Живеещата в Брюксел авторка може да се похвали с договор за филмирането на последния си роман – „От Космоса с любов“, с договор за издаване в Русия, а тези дни на пазара излиза и новото издание на най-големия й хит – “Second life. Reloaded”, с марката на новото издателство „Президент“. Станислава отчете и успешна година като читател. Тя се съгласи да посочи за lira.bg петте книги, които най-много са я впечатлили от януари до сега. Ето какво препоръча за четене писателката:
Едно от най-унищожителните преживявания за четящия човек е да усети, че губи вкус към книгите. Ако процесът се задълбочи, напомня много на загуба на телесни функции. До вчера си можел да вървиш, а изведнъж краката спират да те слушат. Паметта ти изневерява и те изоставя точно, когато ти е най-нужна – на изпит, по време на публична реч, за ежедневната неизключена ютия. Прекарах почти две години в купуване на книги, които оставях настрана след петдесетата страница. Беше страшно, като дупка в паметта, като да установиш, че вече си някой друг и този друг не ти харесва. Мъчех книги от автори – лауреати на големи световни награди и те мъчеха мен, ужасявах се, че ако предполагаемо най-добрите и признати произведения не събуждат читателя у мен, съм непоправимо повредена. Голямото ми лично литературно събитие за 2014 г. беше откриването на българските автори и облекчението, че ми няма нищо. Оказа се, че имам проблем не със себе си, а с налагания в северноамериканското и западноевропейското съвременно писане стандарт, че героят трябва задължително да срещне героинята до десетата страница, конфликтът трябва непременно да бъде изведен във втора глава, а цялата книга – да звучи като чудесно упражнение от скъп курс по творческо писане по тема, с която авторът никога не е имал личен опит. И така, през 2014-та открих българската съвременна литература, а покрай нея успях да се справя и с доста от големите, популярни „чужди“ заглавия. Ето и петте ми големи лични открития.
„Усмивката на кучето“ от Димана Трънкова
Формално археологически трилър, който обаче разказва за несвършващия и до днес български преход, и за плашещото сливане на държавата с организираната престъпност. Повествованието се разгръща през погледа на чужденеца Джон, български заврян зет, разкъсван от вътрешни конфликти, но без обичайните клишета на похвата „България през очите на чужденец“. Книгата е блестяща илюстрация на принципа „познавай това, за което пишеш“. Авторът е археолог по образование и докато читателят тръпне от ужас пред поредното ритуално (а може би не) убийство, усвоява сериозен обем информация за тракийските култове и светилища, и за грозните практики на иманярите у нас. Признавам, че освен със задъхващата криминална интрига, за мен романът е силен и с любовния триъгълник между Джон, обърканата му българска съпруга и журналистката Мая. Именно тази сюжетна линия ме караше да препускам през страниците и ме пробождаше в слънчевия сплит на равни интервали. „Усмивката на кучето“ е съвършеното доказателство, че можеш да залепиш книгата за ръцете на читателя и без да се опитваш да му обясниш смисъла на живота и цялата вселена.
„Вечерята“ от Херман Кох
Фактът, че тази книга е европейски бестселър, макар в нея да няма нито зомбита, нито дивергенти, ми дава надежда, че съвременното писане е тръгнало в добра посока. Историята интерпретира вечната тема за ролята на родителите при формирането на човешкото същество и атавистичния ужас на всеки родител от превръщането на детето му в престъпник или (извинявам се за ужасния етикет ) лош човешки материал. Удивително е как, в рамките само на една вечеря, споделена от двама братя и съпругите им, авторът е успял да заплете трилър, изследващ най-мрачните дълбини на човешката природа, който кара читателя да се пита колко далеч би стигнал, за да защити детето си и собствения си родителски провал.
„Реквием за никого“ от Златко Енев
Истинският български роман за уродливостта на възродителния процес и начина, по който е белязал цялото поколение на прехода. Книгата показва как преименуването и голямата екскурзия завръзват възел, който си разплита в следващите около две десетилетия, как как същите хора, които изпратиха българомохамеданите на екскурзия, сложиха началото на организираната престъпност в България. Сюжетът проследява пътя на героите през границата към Турция, падането на комунистическия режим, зловещата ритуалистика на мутренските банди, косовските бордеи и Германия. Романът впечатлява с почти документалната си прецизност, но и с брилянтното изследване на човешката сексуалност, в която секс и насилие се преплитат до трагично объркване.
„Ние“ от Дейвид Никълс
История за мъжката безпомощност в уж баналните роли на баща и съпруг. Една сутрин Дъглас се събужда и разбира, че след 20 години съвместен живот, съпругата му Кони планира да го напусне. Докато двамата партньори пътуват из Европа заедно със сина си в последното им съвместно преживяване преди развода, сюжетът проследява връзката им от началото до горчивия край. Книгата е заслужен бестселър и макар да е привидно непретенциозна, е силна с необичайното, анти-мачистко представяне на мъжката гледна точка към променящите се очаквания спрямо „силния“ пол. Книгата интерпретира по брилянтен и болезнен начин темата за преживяването за ненужност на бащата в симбиотичната връзка между майка и син.
„Разпоредителите на смута“ от Христо Караславов
Книга, която вероятно ще е непонятна за появилите се на света след 1980-та г, но ще развълнува до стягане в гълото родените през 60-те и 70-те години. Романът е разказ за няколко приятели, за жените в живота им, за мечтаната, но несъстояла се световна музикална слава, които с развитието на сюжета се превръщат в „ три източноевропейски момчета, блъскани от спорадични кризи, митове с изтекъл срок на годност и безтегловни миражи“. Равновесието в групата им се нарушава, когато единият от тях изчезва. За да разбере какво се случва със завладяващите герои обаче, читателят трябва да си пробие път през втори повествователен пласт, който напомня на добрите традиции във фентъзи жанра, а това не е никак лесна задача.
Книги от Станислава Чуринскиене тук