Всички ние – хора, градове, книги, си приличаме по едно: съставени сме от различни пластове. Колко стойностни са те, какви богатства съдържат откриваме при съжителство, разкопки и прочит. Много често видимото на повърхността е съвсем различно от скритото в недрата им. Затова е толкова интересно и насъщно да се общува, да се правят разкопки и да се четат книги.
В центъра на Пловдив, от двете страни на Римския стадион, върху пластовете хилядолетна история, се издигат две от най-известните книжарници на „Хеликон” в страната. „Малката” и „голямата”, ако ги определяме по размери, „старата” и „новата”, ако включим и фактора време. Ала най-правилно би било да ги назовем две „сестри” – всяка със свой характер и очарование, но еднакво скъпи и близки на четящите пловдивчани и гости на Града на тепетата.
Първа, на 30 октомври 2001 г. се ражда „малката”, тази срещу Халите – бившият „Куршум хан”, приютявал повече от седемстотин години търговци от далечни земи и поколения будни хора. Къщата, която се превръща в днешния „Хеликон Пловдив” е била занемарена и са били необходими много усилия, труд и фантазия, за да добие тя сегашния си уютен и привлекателен вид. Да, тя не е лъскава като моловете. Но в света на книгите външният блясък е последното, което мами очите. Може би поради това преди година тук влиза не кой да е, а самият Жерар Депардийо, любопитен да вдъхне нещо екзотично и истинско. Дали пък с артистичните си сетива не е доловил, че магазинът през 2008 г. е титулуван за Книжарница на годината?
Четиримата книжари Теодора, Петя, Диана и Красимир обичат работата си и са отзивчиви към всеки клиент. Най-много се радват на децата – в междучасията или след училище те идват тук на групи и изпълват салона с живот и радостна глъчка. Книжарницата е редовно посещавана от известни пловдивски поети, писатели, художници, а свои книги са представяли Михаил Вешим, Иво Сиромахов, Георги Господинов и редица други творци. В „Нощта на музеите и галериите” книжарницата работи до късно, организира изложби с детски рисунки, пижамени партита – все неща, които приобщават детската публика към света на книгите. Да добавим, че „Хеликон” активно подкрепя и ежегодния Летен музикален фестивал на Античния театър „Оpera open” с гости от цял свят.
Втората „сестра” се ражда на 24 юни 2010 г. Денят е знаменателен – чества се рождението на св. Йоан Кръстител, народът го тачи като Еньовден, а на същата дата през 1879 г. във Варна пристига Княз Александър Батенберг, чието име носи улицата, където на номер 29 се намира „Хеликон Център”. На събитието присъстват кметът, омбудсманът на републиката, министърът на образованието, библиотечни и музейни дейци, художници и галеристи, общественици, писатели, университетски преподаватели и много издатели. Бившето кино „Република” е преобразено до неузнаваемост. Киносалонът, по-късно превърнат в базар от постсоциалистически тип – на клетки, е преустроен основно, за да стане това, което е днес – изключително красива и функционална книжарница. Двете нива са просторни и предразполагащи към уединение – така дори и когато има много клиенти, цари приятно спокойствие, позволяващо на човек да се вглъби в избраната книга.
И тук годините помнят десетки премиери на книги и срещи с именити автори, звучала е виртуозно изпълнявана музика, говорили са изтъкнати дейци на словото. На ежемесечни матинета бъдещият елит на българската музика – учениците от пловдивското музикално училище „Добрин Петков” превръщат „Хеликон Център” в сцена и място на изява на своя талант. И все пак най-хубавото нещо определено е голямото дърво в детския кът! Извисило клони и свежозелена корона над пъстрите илюстровани книжки, то е ясен символ на Дървото на познанието, чиито живителни сокове, четейки, попиваме всички. Няма нищо случайно – както билките, събирани на Еньовден, лекуват тялото ни, така и книгите, събрани под дървото, лекуват духа ни.
Екипът на книжарницата разбираемо е по-голям: управителката Силвина и нейните верни помощници Нина, Галя, двете Марии, Радостина, Теодора, Илияна, новопостъпилите Яна, Ирен и Полина и помагащият им Краси от другата книжарница. Насред рутинната ежедневна работа им се случват и по-запомнящи се срещи. Влиза например клиент и с носталгия си спомня бившето кино: „Тук бяха касите, тук беше сложен екранът…“. Друг задават въпроса: „Магазинът за обувки на третия етаж ли е?” Трети: „Горе ли беше автошколата?” Не липсват и предложения за работа като „чистач на сняг в Норвегия” (от господин, който си търси разговорник), „посвещаване в тайните на магията”, гледане на кафе. Сред търсените артикули понякога са вуду кукли, тютюн и апарати за кръвно налягане.
Един ден, почти като в приказка, от тавана пада котка. Персонал и клиенти дружно се заемат да я освободят от неудобството й и накрая успяват да й върнат свободата. Но у някои остава съмнението – дали пък тя не е искала да се сдобие с някой вкусен екземпляр на „Мики Маус”, но, изгубени в превода, двете страни да не са се разбрали?
За пловдивските ценители на хубавата книга двете книжарници са като любими оазиси. Едни предпочитат „голямата”, други – „малката”. Но и на двете места в забързания делник времето тече различно – спокойно, вдъхновяващо, мъдро. Защото за клиентите се грижат млади хора, за които книжарската професия е нещо повече от търговска дейност – тя е и човешко общуване, и възможност за собствено образоване и израстване, и удовлетворение да си полезен на хората. Важен пласт върху друг важен пласт.
През май миналата година Пловдив бе официално утвърден от Съвета на ЕС за една от двете европейски столици на културата за 2019 г., заедно с италианския град Матера. Наред с цялата културна общност на града, несъмнен принос за това голямо европейско признание имат и двете книжарници на „Хеликон”.
С всички, които работят в тях, и с другите, много повече на брой – които не могат без тях.
Прочетете още
Книжарите на „Хеликон“ избраха книги на годината
Три заглавия блестят сред останалите 2024-а вече има своите големи книжни звезди… всъщност цяло съзвездие. …