Начало / Автори / Читателски дневник: Любимите 10 на Захари Карабашлиев

Читателски дневник: Любимите 10 на Захари Карабашлиев

Роден е във Варна, България. Завършва Шеста гимназия, пак там. В Шуменския университет завършва специалност „Българска филология“. Започва да пише — критически текстове, после разкази. Публикува в „Литературен вестник“, „24 часа“, списанията „МАХ“, „ЛИК“, „ЕВА“. Свири на китара, води радиопредаване в „Радио Шумен“, работи и в „Радио Варна“.
В края на 1997 г. заминава за САЩ заедно със съпругата си Силвия и дъщеря си Сара. Запален по снимането, започва да учи „Художествена фотография“ в Щатския университет на Охайо. Започва да се занимава с фотография професионално, участва в изложби, работи с джаз музиканти, снима портрети, продава снимките си. Семейството се премества в Калифорния и Захари започва да пише по-сериозно. Завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, участва в кино- и театрални постановки. Пише драматургия на български и английски език.
Първият роман на Захари Карабашлиев — „18% сиво“ е много добре приет от публиката, печели наградата „Цветето на Хеликон“ за 2008 г. за най-продаван роман: преиздаван е няколко пъти. Поделя си наградата „Вик“ за роман на годината със „Захвърлен в природата“ от Милен Русков (2009).
Втората му книга — сборник с разкази „Кратка история на самолета“ печели наградата „Хеликон“ за 2009 г.
Пиесите му „Аутопсия“ (2004), „Неделя вечер“ (2006) и „Откат“ (2008) са публикувани и отличавани на фестивали и конкурси. „Неделя вечер“ печели наградата Аскеер и е номинирана за Икар.

Помолен от Лира.бг да даде своите 10 любими заглавия, Захари Карабашлиев се зае със задачата. Тъкмо привършил с писането и миг преди да го запамети, токът в дома му угаснал. Подразнен, но не и обезсърчен, на другия ден той написа отново изгубеното. Благодарим му за упоритостта и отзивчивостта. А ето какво каза той по повод на книгите:

„Това не са моите ТОП 10 книги, а просто 10 от най-любимите. В зависимост от настроението, сезона и времето на деня те варират. Но, общо взето, са си константни.“ 

1.“Алексис Зорбас“, Никос Казандзакис
Най-значимата книга, излизала от тази част на света. Роман, в които философия, религия, вяра, любов, изток, запад, страст и хумор се срещат в противоречивия образ на Алексис Зорбас. Казандзакис създава не просто художествен герой, а безсмъртен литературен архетип, може би един от последните такива в Европа. Интересен е фактът, че Казандзакис загубва само с един глас Нобеловата награда през 1957 г., но тогавашният лауреат Камю благородно признава, че Казандзакис е заслужил тази награда повече. Съгласен съм с Камю.

2. „Лолита“, Владимир Набоков
Един от най-великите романи на 20-и век. Триумф на литературата над морала, както и окончателна победа на стила над тематиката. И отново, както у Казандзакис – нов литературен архетип, който се превръща в нарицателно.

3. „Анна Каренина“, Лев Толстой
Каквото има да бъде казано за любов, изневяра, семейство и чест, най-вероятно може да бъде намерено между тези страници. Ако Толстой се бе родил 100 години по-късно, сигурно щеше да най-епичният кинорежисьор. Слава Богу, че е живял в правилното време и си е останал просто един гений.

4. „Балада за Георг Хених“, Виктор Пасков
За мен това е най-голямата малка българска книга. Определено най-добрата, писана на нашия език в последните 30-ина години. Има четива, които те обезоръжават с недосегаемостта си. Има и такива, които те карат да си по-добро човешко същетсво. Тази повест е направила за мен като автор повече от всяка друга българска книга от това време.

5. „То“, Стивън Кинг
Защото Стивън Кинг е майстор да разказването, който те кара да се губиш в страниците, човърка в подсъзнанието ти, умее да причинява кошмари, но и стимулира въображението.

6. „Часовете“, Майкъл Кънингам
Заради визуалността, дълбочината и изключителната смелост на писането.

7. „Записки по българските въстания“, Захари Стоянов
Защото е велик разказвач и сладкодумец. Защото умее да вижда величественото, там където други биха разпознали само грозното; умее да вижда смешното, там където други биха се страхували.

8. „Тримата мускетари“, Александър Дюма
Заради приятелството, приключенията и всичко останало.

9. „Мадам Бовари“, Гюстав Флобер
Защото след този роман литературата просто не остава същата.

10. Библията
И по-точно четирите евангелия от Новия завет, както и някои книги от Стария – Книга Еклесиаст, Песен на Песните, Йов, Соломон, Лот и др.

Трудно е с няколко думи да обяснявам защо, а и трябва ли?

 

Свързани заглавия:

Читателски дневник: Любимите 10 на Джоан Харис

Читателски дневник: Любимите 10 на Емил Конрад

Читателски дневник: Любимите 10 на Деян Енев

Читателски дневник: Любимите 10 на Боян Петров

Читателски дневник: Любимите 10 на Кейт Аткинсън

Читателски дневник: Любимите 10 на Георги Данаилов

Читателски дневник: Любимите 10 на Богдан Русев

Читателски дневник: Любимите 10 на Силвия Томова

Читателски дневник: Любимите 10 на Васил Михайлов

Читателски дневник: Любимите 10 на Антон Дончев

Читателски дневник: Любимите 10 на Иво Сиромахов

Читателски дневник: Любимите 10 на Васил Георгиев

Читателски дневник: Любимите 10 на Теодора Димова

Читателски дневник: Любимите 10 на Андрей Пантев

Читателски дневник: Любимите 10 на Мария Донева

Читателски дневник: Любимите 10 на Иван Гранитски

Читателски дневник: Любимите 10 на Линда Зечири

Читателски дневник: Любимите 10 на Джохана Басфорд

Всички книги от Захари Карабашлиев тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

18

“18% сиво“ четена и в Хърватия

„То е като котарака на съседите – не разбира от дума. Сърцето е животно.“ Този …