Читателски дневник: Любимите 10 на Захари Карабашлиев

08.04.2016 Автори, Класации, Читатели, Читателски дневник

Роден е във Варна, България. Завършва Шеста гимназия, пак там. В Шуменския университет завършва специалност „Българска филология“. Започва да пише — критически текстове, после разкази. Публикува в „Литературен вестник“, „24 часа“, списанията „МАХ“, „ЛИК“, „ЕВА“. Свири на китара, води радиопредаване в „Радио Шумен“, работи и в „Радио Варна“.
В края на 1997 г. заминава за САЩ заедно със съпругата си Силвия и дъщеря си Сара. Запален по снимането, започва да учи „Художествена фотография“ в Щатския университет на Охайо. Започва да се занимава с фотография професионално, участва в изложби, работи с джаз музиканти, снима портрети, продава снимките си. Семейството се премества в Калифорния и Захари започва да пише по-сериозно. Завършва филмови продуцентски класове в Лос Анджелис, участва в кино- и театрални постановки. Пише драматургия на български и английски език.
Първият роман на Захари Карабашлиев — „18% сиво“ е много добре приет от публиката, печели наградата „Цветето на Хеликон“ за 2008 г. за най-продаван роман: преиздаван е няколко пъти. Поделя си наградата „Вик“ за роман на годината със „Захвърлен в природата“ от Милен Русков (2009).
Втората му книга — сборник с разкази „Кратка история на самолета“ печели наградата „Хеликон“ за 2009 г.
Пиесите му „Аутопсия“ (2004), „Неделя вечер“ (2006) и „Откат“ (2008) са публикувани и отличавани на фестивали и конкурси. „Неделя вечер“ печели наградата Аскеер и е номинирана за Икар.

Помолен от Лира.бг да даде своите 10 любими заглавия, Захари Карабашлиев се зае със задачата. Тъкмо привършил с писането и миг преди да го запамети, токът в дома му угаснал. Подразнен, но не и обезсърчен, на другия ден той написа отново изгубеното. Благодарим му за упоритостта и отзивчивостта. А ето какво каза той по повод на книгите:

„Това не са моите ТОП 10 книги, а просто 10 от най-любимите. В зависимост от настроението, сезона и времето на деня те варират. Но, общо взето, са си константни.“

1.“Алексис Зорбас“, Никос Казандзакис
Най-значимата книга, излизала от тази част на света. Роман, в които философия, религия, вяра, любов, изток, запад, страст и хумор се срещат в противоречивия образ на Алексис Зорбас. Казандзакис създава не просто художествен герой, а безсмъртен литературен архетип, може би един от последните такива в Европа. Интересен е фактът, че Казандзакис загубва само с един глас Нобеловата награда през 1957 г., но тогавашният лауреат Камю благородно признава, че Казандзакис е заслужил тази награда повече. Съгласен съм с Камю.

2. „Лолита“, Владимир Набоков
Един от най-великите романи на 20-и век. Триумф на литературата над морала, както и окончателна победа на стила над тематиката. И отново, както у Казандзакис – нов литературен архетип, който се превръща в нарицателно.

3. „Анна Каренина“, Лев Толстой
Каквото има да бъде казано за любов, изневяра, семейство и чест, най-вероятно може да бъде намерено между тези страници. Ако Толстой се бе родил 100 години по-късно, сигурно щеше да най-епичният кинорежисьор. Слава Богу, че е живял в правилното време и си е останал просто един гений.

4. „Балада за Георг Хених“, Виктор Пасков
За мен това е най-голямата малка българска книга. Определено най-добрата, писана на нашия език в последните 30-ина години. Има четива, които те обезоръжават с недосегаемостта си. Има и такива, които те карат да си по-добро човешко същетсво. Тази повест е направила за мен като автор повече от всяка друга българска книга от това време.

5. „То“, Стивън Кинг
Защото Стивън Кинг е майстор да разказването, който те кара да се губиш в страниците, човърка в подсъзнанието ти, умее да причинява кошмари, но и стимулира въображението.

6. „Часовете“, Майкъл Кънингам
Заради визуалността, дълбочината и изключителната смелост на писането.

7. „Записки по българските въстания“, Захари Стоянов
Защото е велик разказвач и сладкодумец. Защото умее да вижда величественото, там където други биха разпознали само грозното; умее да вижда смешното, там където други биха се страхували.

8. „Тримата мускетари“, Александър Дюма
Заради приятелството, приключенията и всичко останало.

9. „Мадам Бовари“, Гюстав Флобер
Защото след този роман литературата просто не остава същата.

10. Библията
И по-точно четирите евангелия от Новия завет, както и някои книги от Стария – Книга Еклесиаст, Песен на Песните, Йов, Соломон, Лот и др.

Трудно е с няколко думи да обяснявам защо, а и трябва ли?

Свързани заглавия:

Читателски дневник: Любимите 10 на Джоан Харис

Читателски дневник: Любимите 10 на Емил Конрад

Читателски дневник: Любимите 10 на Деян Енев

Читателски дневник: Любимите 10 на Боян Петров

Читателски дневник: Любимите 10 на Кейт Аткинсън

Читателски дневник: Любимите 10 на Георги Данаилов

Читателски дневник: Любимите 10 на Богдан Русев

Читателски дневник: Любимите 10 на Силвия Томова

Читателски дневник: Любимите 10 на Васил Михайлов

Читателски дневник: Любимите 10 на Антон Дончев