Читателски дневник: Любимите 10 на Иван Гранитски

10.02.2016 Любопитно, Читатели, Читателски дневник

Иван Йорданов Димитров с литературен псевдоним Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Известно време семейството е пребивавало в село Гранитово, Елховско, откъдето идва литературният псевдоним на писателя.
Иван Гранитски завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година. Работи като редактор и заместник-главен редактор на в. „Пулс“ (1979-1985), заместник-главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1985-1991), главен редактор на сп. „Черно и бяло“ (1991-1992). Генерален директор на Българската национална телевизия (1995-1996).
В периода 1992-1995 г. е директор на ИК „Христо Ботев“, откъдето е отстранен заради разногласия с кабинета Виденов, след което създава собствено издателство „Захарий Стоянов“ (1997), а междувременно е главен редактор на списание „Везни“.
Автор е на над 25 книги поезия, критика и публицистика, сред които: „Поезия и поетическо самосъзнание“ (1982), „Време и художествени идеи“ (1987), „Подземията на съня“ (1998), „Кораб от светлина“ (1999), „Отвъден щурец“ (1999), „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2000), „Горящият храст“ (2001), „Пазар на роби с бюста на Волтер“ (2004), „Луди водят слепи“(2004), „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008), „Щерна. Стихове“ (2010), „Внимателно бързайте“ (2013), „Устие“ (2015) и др.
Забележителна е ролята на Иван Гранитски в издаването и пропагандирането на българската и световната литература. Стотици са книгите на класици и съвременни наши автори, излизащи в издателство „Захарий Стоянов“ в поредици като „Българска класика“, „Съвременна българска поезия“, многотомните издания на едни от най-ярките ни писатели. Ето и някои други поредици, които определят тематичните и художествените търсения на издателството: „Съвременна българска проза“, „Отечество любезно“, „Божествен дух“, „Бодхи“, „Вяра и култура“, „Философия и човек“, „Митология и културантропология“, „История и човек“, „Малка Оксфордска библиотека“, „Критика“, „Есеистична проза“, „Мелпомена“, „Ловци на метафори“, „Руска муза“, „Световни религии“, „Екология и икономика“, „Арго“, „Чичопей“.

За lira.bg Иван Гранитски изброи следните свои 10 любими книги:

„Бесове” и „Братя Карамазови” – Фьодор М. Достоевски
„Мъртви души” – Николай В. Гогол
„Възкресение” – Лев Толстой
„Червено и черно” – Стендал
„Записки по българските въстания” – Захарий Стоянов
„Възпитание на чувствата” – Гюстав Флобер
„Сърцата на тримата” – Джек Лондон
„Под игото” – Иван Вазов
„Време разделно” – Антон Дончев
„Тютюн” – Димитър Димов