Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия във Велико Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се отдава на писане. От 2003 г. е академик на Българската академия на науките.
Най-известната му книга е романът „Време разделно“, 1964 г., превеждан и издаван в десетки страни по света, а у нас филмиран през 1987 г. Сред другите му книги са „Сказание за времето на Самуила“, 1961 г., „Девет лица на човека“, 1989 г., „Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, 1968 – 1992 г., „Странният рицар на свещената книга“, 1998 г., „Трите живота на Кракра“, 2007 г.
През 1999 г. за романа си „Странният рицар на свещената книга“ Дончев получава наградата за балканска литература „Балканика“.
През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.
През декември 2004 г. ректорът на Софийския университет Боян Биолчев му връчва Голямата награда за литература и почетния знак на синя лента.
Носител на Националната литературна награда „Йордан Йовков“ за 2005 г.
Носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ (15 септември 2010) – огърлие за значими постижения в културата и в чест на неговата 80-годишнина.
Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет 2010 г.
За лира.бг именитият наш писател даде следния списък с любимите си четива, като уточни, че не избира отделни заглавия, а автори, защото смята, че всеки българин трябва да е прочел по възможност всичко от тези първенци на родната ни литература:
1. Народни песни и творчество
2. Христо Ботев
3. Захарий Стоянов
4. Иван Вазов
5. Пейо Яворов
6. Пенчо Славейков
7. Елин Пелин
8. Йордан Йовков
9. Ангел Каралийчев
10.Димитър Талев