Начало / Интервюта / Владимир Зарев: Писателят е длъжен да се бори за оцеляването на българския народ

Владимир Зарев: Писателят е длъжен да се бори за оцеляването на българския народ

Владимир Зарев е автор на 18 книги, между които романите „Разруха”, „Светове”, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Лето 1850”. Главен редактор е на списание „Съвременник”. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ. . През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“. Романът му „Орлов мост“ е номиниран за наградата „Хеликон“.

––––––-

Как бихте се представили пред публиката на lira.bg и на сп. „Книжарница” – все четящи хора?

–           Автор съм на 18 книги, между които семейната сага „Битието“, „Изходът“, „Законът“ и романите: „Разруха“, „Светове“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Лето 1850“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“ и най-новият „Орлов мост“. По трилогията ми „Битието“, „Изходът“, „Законът“ беше заснет сериала „Дървото на живота“, той за съжаление ще остане незавършен. По романа „Разруха“ е заснет едноименният филм. Книгите ми са превеждани на множество езици като особен успех те имат в Германия.  Вярвам, че писателят е изпълнил своята мисия, ако успее да създаде свой собствен, познаваем, но единствен и неповторим свят, ако постигне това с въображение, с талант и чрез величието на словото.

Кои са най-важните за Вас книги и автори? С какво Ви повлияха?

–          Прекланям се пред гения на Достоевски, на Фокнър и на Томас Ман, пред техния дълбок, необятен и изпълнен с познание за човешкото свят. В българската литература най-високо ценя Димитър Димов, Димитър Талев и разбира се Емилян Станев.

Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?

–           Със смесени чувства.

Как гледате на литературните награди в България като част от духовния живот? Липсва ли Ви истинската литературна критика?

–          Още по-въздържано, хладно и с известна ирония.   Ако е достатъчно компетентна, честна и справедлива критиката хигиенизира литературния живот.

Каква обществена кауза според Вас си струва да защитава един писател?

–          Писателят е личност, която със своето творчество и авторитет трябва да противостои на всяка възможна власт, на всяко, дори и най-справедливото управление. А в полуотровната атмосфера на нарастваща несправедливост, на постоянно грабителство и истеричния егоизъм на олигархията и политическата ни класа, писателят е длъжен да се бори за оцеляването на българския народ.

Какво е да си писател днес? Може ли словото да победи калашниците и тротила?

–           Българската политическа класа спомогна за невижданото опростачване на нацията, тя умишлено загърби културата и я захвърли в задния двор на общественото внимание, просто защото от културата не може да се краде, в нея не се преразпределят пари и влияние. Да бъдеш писател днес означава да вярваш в своята прекрасна мисия и да опазиш достойнството си. А словото не може да победи калашника и тротила, но ако е достатъчно талантливо и истинно със сигурност ще ги надживее.

Прочетете още

25395811_1502639999791911_2441572756408751975_n

Владимир Полеганов е шестнайсетият носител на награда „Хеликон“. При това не насън, а наяве.

Владимир Полеганов е шестнайсетият носител на престижната награда за нова българска проза „Хеликон“. Романът му …

Един коментар

  1. ИВАН ПЕТРОВ

    Проф. дфн Владимир Трендафилов за прозата на Владимир Зарев
    В романа „Светове“ Зарев, за разлика от колегите си, снове от двете страни на Атлантика. Сюжетният му замисъл е свръхамбициозен – предлага ни поредната си панорама на съвременния свят, само че този път през призмата на глобализацията.
    Става дума за историята на една любов между богат американски евреин и интелигентна българка, която се разгръща на фона на „срещата на цивилизациите“ и нейното въздействие върху световния бизнес, електрониката и човешките отношения. Романът се дели на две части, които разгръщат действията си съответно „там“ и „тук“.
    Къде се издънва този роман? Той някак все не успява да изпълни предварителните си задания. Опитва се да бъде интимен, но съумява да стане само пошъл. Опитва се да бъде интелектуален, но създава само ужасна еклектика от теми и стилове, уводни факти и псевдоистини, икономика, политика, психоанализа и практически окултизъм.
    Опитва се по законите на занаята да гарнира разказа си с нужните дози еротика и секс, но оставя привкус на патриархална похот, воайорстваща иззад пролуките в собствената си срамливост:
    „Веднъж в пъба на съседния квартал бе зърнал проститутка с изхвръкнали от деколтето гърди… Бяха я обичали преди минути, тялото й все още беше пренаселено с някой, но тя изглеждаше самотна.“ (10)
    Но най-големите проблеми на Зарев са въобще с облика на това, което е искал да направи. Какво е „Светове“ по замисъл — висока литература или жълто светско четиво? По някакъв начин, този роман е и двете, но не в смисъл на някаква артистично хомогенна смес, а на пълна еклектика. Първата част се развива в Щатите и там стилът е на много ниско ниво, като в треторазреден трилър, пълен с пищни епитети, чутовни реалии и величави патетики.
    Останалото е един муден сюжет, който в първите стотина страници почти не се отлепя от дъното. Втората част е „българската“ и тя е като да е била написана от друг автор, в стила горе-долу на злачно- дъхавата социалистическа градска проза от 80-те. Имам чувството, че амбицията за всеобхватност тласка Зарев постоянно да мимикрира във всеки от източниците си. И че не винаги си избира добри източници, от които да се влияе.
    Из студията „Анатомия на полето”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *