Лира Литературно-рекламна Агенция
Славата на Нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич в родната й Беларус и Русия бързо преминава, установи редакторът от „Франкфутрер Алемайне“ Керстин Холм. Алексиевич сподели, че преситжната награда й е спечелила само бегли предизборни реакции в Беларус, а в Русия тя си остава персона нон грата заради проукраинската си ориентация.
„В Русия днес ме считат за пета колона. „Литературная газета“ ме нарича „привърженичка на Бандера“, защото поддържам курса на реформите в Украйна. Нашият президент Александър Лукашенко ме поздрави, но само преди изборите за президент. След като беше отново избран, той обясни, че съм хвърляла мръсотия върху страната си. Откъм Русия дойде само едно поздравление, от председателя на Думата Сергей Нарышкин. От Путин нищо. Русия има болнаво отношение към Нобеловата награда, това е било така още при Иван Бунин и Йосиф Бродски“,казва писателката в интервюто, препечатано в „Либерален преглед“.
Според Алексиевич руската литература остава сцена за изява на малкия човек и всички герои произлизат от „ гоголевия „Шинел“:
„Русия просто е прекалено голяма, поради което редовно поражда супер идеи, които правят от човека обект, подчиняват го, премилат индивида в колективното тяло. Аз разграждам това колективно тяло и изследвам отделните му части. Много хора са на мнение, че литературата трябва най-вече да украсява. Когато тя показва рани, то в това е скрит един апел за действие, за промяна. А това е неудобно. Веднъж казах пред един вестник, че се нуждаем от реформи. Лукашенко пък каза, пред друг вестник, че реформите били напълно излишни. Белорусите са селски народ, те не губят връзката си с циклите на природата. И не са агресивни като московците. Когато някой в тълпата започне да се гневи, хората наоколо се опитват да го успокоят. Но затова пък са лишени от инициатива, за разлика от обичащите свободата украинци. Аз вярвам в украинците, те са енергични и не се оставят да бъдат унижавани. Видях пламтящите очи на младите хора там. При нас хората казват, типично: по-добре да понасяме президента си, той вече не е млад. Важното е да не се получи и при нас някой Майдан!“, споделя Алексиевич.
Писателката сама трудно се самоопределя и признава, че има три различни родни места: западноукраинският град Иваново-Франкивск, откъдето произхожда майка й и където е родена; белоруското село, в което е израснала; и руската култура, с която е възпитана.
„Баща ми, комунистът, е пристигнал в Иваново-Франкивск като част от окупационната армия на ненавиждания там Съветски съюз. През четиридесетте години на руснаци там по принцип не се продавало нищо. Ето защо като бебе едва не съм умряла. Тогава баща ми отишъл в местния манастир и казал на игуменката, „Аз съм враг, но имам малко дете, което умира от глад“. А тя му отвърнала, „Махни се веднага оттук и не се показвай никога повече. Но изпрати жена си.“ На майка ми монахините давали всеки ден козе мляко. Това ме е спасило“, спомня си беларускинята.
Керстин Холм не пропуска да запита писателката и за отношението й към ислямисткия тероризъм и случилото се на 13 ноември в Париж:
„В Афганистан, където събирах материал за книгата си „Цинковите момчета“. Тогава ми направи силно впечатление един красив афганистанец, който ми обясни, че смъртта не е нищо лошо, след това той веднага щял да се окаже в рая. Също толкова нормално му се струваше да убива пленниците си, ако роднините им не успеят да донесат чувал брашно, за да ги откупят. Ориентът е нещо напълно различно. Докато живеех три години в Париж, хората страняха от множество арабски квартали, за разлика от китайските и виетнамските, където с удоволствие ходехме и получавахме отлична храна.
Терористите биха искали да направят от нас част от собствените си театрални инсценировки. На техните видеоклипове с екзекуции палачът винаги е висок и облечен в черно, докато жертвата е облечена в оранжево и е много по-дребна. Но пък когато имамите пееха Марсилезата пред залата „Батаклан“, това също беше силен театрален жест. За мен Ангела Меркел е велика, мъдра жена, епохална фигура. Много руснаци крещят днес, че Европа щяла да загине заради емигрантите. А самите те, или поне много от тях, живеят като емигранти в Германия. Към Германия принадлежат също и турските градски квартали, както и множеството смесени бракове. Струва ми се, че немците възприемат всичко това спокойно. Вярвам, че Германия ще преодолее кризата и ще „преработи“ потоците от бежанци“, споделя Алексиевич.
Свързани заглавия
Два тома от нобелистката Светлана Алексиевич ще излязат на български език
Светлана Алексиевич: В наши дни е трудно да си честен човек
Светлана Алексиевич: Смъртта е най-честна. Не пропуска никого – добър, жесток, грешник
