До дни на българския книжен пазар ще излезе автобиографичната книга „Дъщерята на скулптора“ (1968) на Туве Янсон, съобщи издателство „Жанет 45“. Предговорът е специално за българските читатели от София Янсон, племенничката на Туве.
Финландската писателка разказва в 19 ярки фрагмента, придружени със собствените й илюстрации, най-важното, нежното и страшното от волните години на едно малко момиче, много сходно с нея самата, в ексцентричното семейство на артисти, силно напомнящо на нейното. За срещите с айсберги и разговорите с невидими морски вълци; за опасностите, които крият плюшените килими, и щастието от среднощните бури; за домашната менажерия със сантиментални маймуни, подмолни врани и безбройни канарчета; за едно момиченце, което се опитва да ядоса Бог, с надеждата той да му се яви.
Туве Янсон (1914–2001) е родена в Хелзинки в сплотеното, свободолюбиво семейство на артисти с ярки личности. Започва да твори от дете и с течение на годините се превръща в един от най-забележителните автори на ХХ век: на комикси, стенописи, на илюстрирани от самата нея книги за деца (за тях получава наградата Ханс Кристиан Андерсен през 1966 г., както и много други отличия), дузина книги за възрастни, написани на шведски и преведени на десетки езици. Във всичките й произведения – от монументалната живопис до минималистичната проза – са залегнали ясно отличими автобиографични детайли и „Дъщерята на скулптора“ е прекрасен пример за това. Книгата може да се нарече документална дотолкова, доколкото отразява вярно ранните години на едно момиченце с чертите на Туве Янсон през неговите обожания (към библейската фигура на дядото, към празненствата с балалайка и цигарен дим на таткото, към картините на майката, към миризмата на жега и на глина) и неговите страхове, ревности, епични тълкувания на делнични факти. Отправните точки в Дъщерята… наглед съответстват на тези от действителното минало на разказвачката – бохемският дом на скулптора Виктор Янсон и илюстраторката Сигне Хамарстен на ул. Луцгатан №4 в Хелзинки, съседната руска църква Успение Богородично, летата на остров с братята и братовчедите, маймунката Пополино. Но паметта за детството също е – ако си послужим с описанието, което Туве дава за приказките – “земя на въображението, място, където правилата и разочарованията на ежедневието не ни преследват, където реалността се определя от честността на автора и чувството му за справедливост…”. На подканите да продължи с художествените си мемоари, писателката отвръща с отказ: “Не, няма да допусна дъщерята на скулптора да порасне… Изобщо не ме блазни да опиша какво й се е случило по-нататък – вълнува ме единствено детският начин на преживяване на нещата.”
Свързани заглавия
Туве Янсон: Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна
Най-известната биография на Туве Янсон вече е на български
Монета от 2 евро ще носи лика на Туве Янсон
Изложба, посветена на Туве Янсон, е открита в Столична библиотека
Излезе нова биография на Туве Янсон
Мемоари на Туве Янсон бяха преиздадени с редки семейни снимки
Издателство отбелязва 100-годишнината от рождението на Туве Янсон
Филип Пулман: Туве Янсон трябваше да получи Нобелова награда
Туве Янсон: Искам само да живея в мир, да садя картофи и да мечтая
Книги от Туве Янсон тук