Начало / България / „Дъщерята на скулптора“ от Туве Янсон излиза на български

„Дъщерята на скулптора“ от Туве Янсон излиза на български

До дни на българския книжен пазар ще излезе  автобиографичната книга „Дъщерята на скулптора“ (1968) на Туве Янсон, съобщи издателство „Жанет 45“. Предговорът е специално за българските читатели от София Янсон, племенничката на Туве.

Финландската писателка разказва в 19 ярки фрагмента, придружени със собствените й илюстрации, най-важното, нежното и страшното от волните години на едно малко момиче, много сходно с нея самата, в ексцентричното семейство на артисти, силно напомнящо на нейното. За срещите с айсберги и разговорите с невидими морски вълци; за опасностите, които крият плюшените килими, и щастието от среднощните бури; за домашната менажерия със сантиментални маймуни, подмолни врани и безбройни канарчета; за едно момиченце, което се опитва да ядоса Бог, с надеждата той да му се яви.

Туве Янсон (1914–2001) е родена в Хелзинки в сплотеното, свободолюбиво семейство на артисти с ярки личности. Започва да твори от дете и с течение на годините се превръща в един от най-забележителните автори на ХХ век: на комикси, стенописи, на илюстрирани от самата нея книги за деца (за тях получава наградата Ханс Кристиан Андерсен през 1966 г., както и много други отличия), дузина книги за възрастни, написани на шведски и преведени на десетки езици. Във всичките й произведения – от монументалната живопис до минималистичната проза – са залегнали ясно отличими автобиографични детайли и „Дъщерята на скулптора“ е прекрасен пример за това. Книгата може да се нарече документална дотолкова, доколкото отразява вярно ранните години на едно момиченце с чертите на Туве Янсон през неговите обожания (към библейската фигура на дядото, към празненствата с балалайка и цигарен дим на таткото, към картините на майката, към миризмата на жега и на глина) и неговите страхове, ревности, епични тълкувания на делнични факти. Отправните точки в Дъщерята… наглед съответстват на тези от действителното минало на разказвачката – бохемският дом на скулптора Виктор Янсон и илюстраторката Сигне Хамарстен на ул. Луцгатан №4 в Хелзинки, съседната руска църква Успение Богородично, летата на остров с братята и братовчедите, маймунката Пополино. Но паметта за детството също е – ако си послужим с описанието, което Туве дава за приказките – “земя на въображението, място, където правилата и разочарованията на ежедневието не ни преследват, където реалността се определя от честността на автора и чувството му за справедливост…”. На подканите да продължи с художествените си мемоари, писателката отвръща с отказ: “Не, няма да допусна дъщерята на скулптора да порасне… Изобщо не ме блазни да опиша какво й се е случило по-нататък – вълнува ме единствено детският начин на преживяване на нещата.”

Свързани заглавия

Туве Янсон: Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна

Най-известната биография на Туве Янсон вече е на български

Монета от 2 евро ще носи лика на Туве Янсон

Изложба, посветена на Туве Янсон, е открита в Столична библиотека

Излезе нова биография на Туве Янсон

Мемоари на Туве Янсон бяха преиздадени с редки семейни снимки

Издателство отбелязва 100-годишнината от рождението на Туве Янсон

Филип Пулман: Туве Янсон трябваше да получи Нобелова награда

Туве Янсон: Искам само да живея в мир, да садя картофи и да мечтая

Книги от Туве Янсон тук

Прочетете още

Uvodni1

Анжелина Бъчварова за Милениалите: „Превърнахме безгрижието в идеал”

Детството на поколението Y описва тя в книга „Писмо от Тамагочи“ е като енциклопедия на …