Начало / България / Най-известната биография на Туве Янсон вече е на български

Най-известната биография на Туве Янсон вече е на български

В навечерието на 100-годишнината от рождението на Туве Янсон на българския книжен пазар излезе най-известната й биография – „Туве Янсон. Думи, образи, живот”. Неин автор е Буел Вестин – утвърден специалист по творчеството на Туве Янсон. Първият й труд, посветен на световно известната писателка, е озаглавен „Полови роли при муминтроловете“,1974. През 1988 г. публикува „Семейството в долината. Муминският свят на Туве Янсон“ (докторска дисертация). Безспорно най-мащабната й разработка е „Туве Янсон. Думи, образи, живот“, 2007, преведена на полски, фински, английски, японски. Българското издание е на „Жанет 45”, а преводът от шведски е направен от  Анелия Петрунова.

На 9 август 1914 година, в семейството на графичката Сигне Хамарстен и на скулптора Виктор Янсон се ражда дъщеричка.

„Може би от Туве ще излезе велик творец някой ден. Наистина велик!“ – пише на съпругата си Виктор в писмо от фронта.

И мечтата му се сбъдва. Туве се посвещава на изкуството и с рисунките и текстовете си прославя името Янсон далеч извън пределите на Финландия и Европа. Става наистина велик творец, най-известната и превеждана финландска писателка. Обичта на децата по целия свят към книгите за муминтроловете може да се сравни с тази към Астрид Линдгрен – и двете са авторки, създали свой уникален свят и герои, които не забравяме дори когато пораснем.

 „Нали виждаш как очите ù блестят“, пише майка й Сигне на баща й Виктор.

Туве Янсон е универсален гений, преливащ от копнеж за изразяване – от първите рисунки до последната книга. Движи я страстта да използва езика и желанието да придаде динамика на изображенията – непрекъснато носи в себе си глад за нова естетика. Всяко нейно действие като човек на изкуството придобива значение на себеизследване. Но всеки човек на изкуството, който изобразява себе си, изобразява и епохата си.

Произведенията й – от рисунките, които представя пред обществеността през 1928 г., до последната книга – сборникът с разкази „Съобщение“ седемдесет години по-късно (1998) – включват натюрморти, пейзажи, портрети, карикатури, илюстрации, комикси, пиеси и оперни либрета, стихотворения и песни, разкази и романи, стенописи, олтарни картини и декоративна живопис, стъклописи, корици на книги, рисувани картички, афиши, реклами и други. Репертоарът, както и продуктивността й, далеч надхвърлят границите на възможното.

ТУВЕ ЯНСОН – ЖИВОТ В ДАТИ

9.08. 1914 – Ражда се Туве, дъщеря на графичката Сигне Хамарстен и на скулптора Виктор Янсон.
1917 – Първа запазена рисунка: 2.5 години.
20-те  Създава няколко илюстрирани книжки.
1928 – Първи публикувани произведения: стихове и илюстрации в „Алас Крьоника“, илюстрации в „Юлен“. Пише приказките „Невидими сили“ и „Матилда и изкуството“ и
списва собствени вестници, които  продава.
1929 – Комиксът „Приключенията  на Точицина и Фабиан“ излиза в  „Лункентус“. Първи рисунки в „Гарм“.
1930 – Започва обучението си в Техническия университет в Стокхолм.
1931 – Предава книжка с картинки на „Бониерш“, но получава отказ.
1933 – Създава книжката с картинки „Завръщане у дома“ за семейството. Дебютира с графичен автопортрет в изложбата „Хумористите“ в Салон Стриндберг, Хелзинки. Завършва обучението си в Техническия университет. Започва да се обучава в Атенеум.
1933–36 – Редактор на вестника на Атенеум.
1934 – Пътува в Германия (Шчечин, Хамбург, Берлин, Дрезден, Мюнхен, Фелберт), завършва пътуването в Париж. Започва обучението си по живопис в Атенеум, прекъсва няколко пъти през следващата година. Първият разказ („Булевардът“) е публикуван в „Хелсингфорш-Шурнален“.
1935 – Става член на Финландския съюз на графиците.
1937 – Избрана за член на Финландската асоциация на творците. Излага първата си картина с маслени бои. Участва в няколко изложби. Ателие на улица „Фенрик Столсгатан“. Напуска Атенеум окончателно.
1938 – Обучение в Париж през пролетта, завършва го с обиколка и рисуване в Бретан.
1939 – Участва в няколко изложби, вкл. скандинавско изложение в Гьотеборг. Наема различни работни стаи. Пътуване в Италия (Верона, Флоренция, Рим, Неапол, Капри).
1940 – Пише разкази. Участва в „Изложбата на младите“. Заедно с четирима колеги излага произведения в галерията „Стенманс дотер“, Хелзинки. Изложбата е под надслов „Петима млади“. Изложби в Гьотеборг, Стокхолм, Осло. Две карикатури са публикувани във „Фолкет и Билд“.
1940–41-  Илюстрира множество пощенски и поздравителни картички.
1941 – Рисува на остров Оланд, куратор на изложба на млади хелзинкски художници. Стъклопис в ресторант „Тулбумен“ в Хелзинки. Рисува автопортрета си с кожена
шапка.
1942-> Пише стихове. Премества се в ателието на „Фенрик Столсгатан“. Излага картината „Семейството“. Рисува автопортрета „Яката от рис“.
1943 – Първа самостоятелна изложба в „Бексис“, Салон на изкуствата, Хелзинки.
Дебют на Снорк в „Гарм“.
1944 – Премества се в ателието на улица „Улрикасборгсгатан“. Стъклопис за девическата гимназия на улица „Апологатан“. Първата муминска книга е предадена на издателство „Сьодерстрьомс“ през май. Лято на остров Оланд, рисува, пише.
1945 – Стенописи за фабриката на Стрьомберг в Сукенбака. Първа муминска книга: „Малките тролове и голямото наводнение“, излиза и в Швеция.
1946 – Втора муминска книга: „Търсенето на кометата“. Втора самостоятелна изложба в Салона на изкуствата, Хелзинки.
1947 – Рисува две фрески в ресторанта на подземния етаж на Кметството на Хелзинки. Пише стихове. Построява къщата „Роза на ветровете“ на остров Бредшер. Рисува комикса „Муминтрол и краят на света“ за вестник „Ню Тид“ (до април 1948 г.).
В Швеция излиза „Търсенето на кометата“.
1948 – Третата муминска книга „Цилиндърът на Магьосника“ е издадена от „Холгер Шилтс“. Пътува в Италия със Сам и Мая Вани. Заминава сама за Бретан.
1949 – Стенописи за детска градина в Котка. „Цилиндърът на Магьосника“ излиза в Швеция. Премиера на първата муминска пиеса („Муминтрол и кометата“) в театър Свенска Театерн в Хелзинки. Избрана за член на Съюза на писателите.
1950 – Четвърта муминска книга: „Подвизите на татко Мумин, написани от Самия него.“ От този момент нататък книгите излизат успоредно във Финландия и Швеция.
1951 – „Цилиндърът на Магьосника“ излиза в САЩ под заглавието „Щастливите муминтролове“ („The Happy Moomins“). Пътуване с Вивика Бандлер в Италия и Северна Африка, което завършва в Париж.
1952 – Стенописи в клуба на висшето общество във Фредриксхамн. Стенописи за професионална гимназия в Котка. Получава наградата за финландско-шведска литература на „Свенска Дагбладет“. Първа муминска книжка с картинки: „Какво стана после?
Книга за Мюмлата, Муминтрол и малката Мю“. Излиза и на фински език.
1953 – Последна рисунка в „Гарм“. Стенописи за студентското общежитие „Домус Академика“.
Пиесата „Муминтрол и кометата“ е поставена в Гьотеборгския градски театър.
Получава плакета „Нилс Холгерсон“ за „Какво стана после?“. Обучение в работа по комикси на„Флийт Стрийт“ в Лондон. Рисува олтара на църквата в Йостермарк.
1954 – Пета муминска книга: „Тайнството на юни“. Датско издание на „Малките
тролове и голямото наводнение“. Комиксът „Муминтроловете“ започва да излиза в „Ивнинг Нюз“. Стенопис за смесеното училище в Каря. Стенопис за Скандинавската обединена банка в Хелзинки. Посещение на Лондон и Френската ривиера с Хам.
1955 – Трета самостоятелна изложба в Салона на изкуствата в Хелзинки. Муминските книги се превеждат на фински език. Муминският комикс започва да излиза в „Свенска Дагбладет“, „Политикен“, „Илта-Саномат“. Запознава се с Тулики Пиетиле.
1956 – Голяма рекламна кампания за мумински продукти в универсалните магазини „Стокман“ в Хелзинки, а по-късно и в „Ен Ко“ в Стокхолм. Стенописи в детската болница „Аурора“ в Хелзинки.
1957 –  Муминският комикс започва да излиза в книжна форма под заглавието „Муминтрол“. Шеста муминска книга: „Омагьосана зима“. Посещение на Стокхолм с Хам и Дядката.
1958 – Дядката умира в навечерието на Мидсомар. Получава плакет на името на Елса Бесков в Швеция и плакет на името на Рудолф Койву във Финландия за „Омагьосана зима“. Среща Пенти Ейстола, който построява първата муминска къща.
Премиера на втората муминска пиеса, „Тролове зад кулисите“, в театър Лила Театерн в Хелзинки. Пише мумински песни към пиесата.
1959 – „Тролове зад кулисите“ е поставена в Стокхолм. Илюстрации към „На лов за Снарк“ на Луис Карол. Пише есето „Приказката в действителността – откровената
Елса Бесков“ за „Бе Ел Ем“. Последна рисунка за муминския комикс. Платното „Начинаеща“. Тримесечна обиколка на Гърция и Париж заедно с Тулики Пиетиле.
1960 – Самостоятелна изложба в галерия „Пинкс“ в Хелзинки. Втора книжка с картинки: „Кой ще утеши кнютчето?“. „Тролове зад кулисите“ е поставена в Осло.
Ларш Янсон продължава да рисува муминския комикс.
1961 – Есето „Коварната детска писателка“ е публикувано в „Хорисонт“.
1962 – Седма муминска книга: сборникът с разкази „Невидимото дете“. Илюстрации към „Хобит. Билбо Бегинс или дотам и обратно“ на Дж. Р. Р. Толкин.
Самостоятелна изложба в галерия „Фенестра“ в Хелзинки.
1963 – Самостоятелна изложба в салона на изкуствата „Хюса“ в  Тампере. Получава наградата за култура на „Стокхолмс-Тиднинген“.
1963-64 – Продължително пътуване в Португалия, Испания и Ибиса с Тулики Пиетиле.
1964 – Започва да строи къщата на Кловхарун. Получава наградата на името на финландската детска писателка Ани Сван за „Невидимото дете“.
1965 – Първо лято на Кловхарун. Осма муминска книга: „Татко Мумин и морето.“ Издава „Ние. Романтична книга за влюбени“ заедно с Хам.
1966 – Самостоятелна изложба в галерия „Пинкс“ в Хелзинки. Илюстрации към „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол. Получава медала „Х. К. Андерсен“.
1968 – Нови преработени издания на мумински книги: „Кометата идва“, „Цилиндърът на Магьосника“, „Мемоарите на татко Мумин“, „Тайнството на юни“. В Париж през пролетта заедно с Тулики Пиетиле, работи в Сите де-з-Ар, заминава за Бретан. Първа книга за възрастни: „Дъщерята на скулптора“.
1969 > Самостоятелна изложба в галерия „Пинкс“ в Хелзинки. Изложба заедно с Тулики Пиетиле в музея на финландския архитект и дизайнер Алвар Аалто в Ювескюле. Телевизионният сериал „Муминтроловете“, сценарият за който написва заедно с Ларш Янсон. Излиза книга със същото заглавие и с илюстрации от телевизионната постановка.
1969-73 – Избрана за член на управителния съвет на Съюза на шведскоезичните писатели във Финландия.
1970 – Хам (майка й) издъхва през юли. Девета и последна муминска книга: „В края на ноември“. Получава наградата „Хефаклумпен“ на „Експресен“ заедно с Астрид Линдгрен.
1971 – Сменя издателството си в Швеция. Напуска „Геберш/ Алмквист и Виксел“ и продължава с „Бониерш“. Излиза сборникът „Слушателката“. Голям пробив в Япония с мумински книги и филми.
1971-72 – Предприема околосветско пътешествие, продължило осем месеца, заедно с Тулики Пиетиле – от Лондон и Амстердам през Япония, Хавайските острови, САЩ, Мексико. Пише есето „Острови“ в Токио.
1972 – Издава „Лятна книга“. Получава награда от Шведската академия, както и наградата „Морбака“.
1973 – Получава медала „Алберт Гебхард“.
1974 – Излиза романът „Градът на слънцето“. В Националната опера в Хелзинки на 7 декември е поставена „Муминска опера“. Изложба на илюстрации във Виттреск в Есбу.
1975 – Пролет в Париж с Тулики Пиетиле, работи и живее в Сите де-з-Ар. Рисува „грозния“ автопортрет.
1976 – Получава медала „Про-Финландия“. Започва да строи муминската къща заедно с Пенти Ейстола и Тулики Пиетиле.
1976–77 – Пише драматургични произведения, вкл. „Смъртта на физкултурника“, „Дъщерята“, „Четири без десет“.
1977 – Получава голямата награда на Фондацията за развитие на литературата.Издава книжката с картинки „Страховитото пътешествие“. Пиесата „Жената, която заимстваше спомени“ е излъчена по телевизията.
1978 – Дарява ръкописи и други материали на Университета на Турку. Получава почетна докторска титла от Университета на Турку. Излиза сборникът с разкази „Куклената къща и други разкази“. Посещение на Полша, където е създаден телевизионен куклен театър по муминските истории.
1979 – Изложба на муминската къща в Братислава. Посещава също Виена и Италия.
По телевизията е излъчен „Летният остров“, филм по „Лятна книга“.
1980 – Открита е изложбата „Муминската къща“ в Хелзинки. Откриване на изложбата
„Муминтроловете“ в Националния музей в Стокхолм. Получава наградата за култура на град Хелзинки.
1982 – Излиза романът „Честна измама“. Посещава Англия и Ирландия заедно с Тулики Пиетиле. Пиесата „Тролове зад кулисите“ е поставена в театър „Драматен” в
Стокхолм
1983 – Посещение на Париж, пътуване в Карелия заедно с Тулики Пиетиле.
Изложба на рисунки от „Гарм“ в Залата на изкуствата в Хелзинки.
1984 – Стенописи за детската градина в Бьорнеборг. Излиза романът „Каменната нива“. Посещение на Норвегия, Фарьорските острови, Шотландия заедно с Тулики Пиетиле.
1985 – Обикаля Испания за три месеца заедно с Тулики Пиетиле.
1986 – Изложбата „Туве Янсон“ е открита в Музея на изкуствата в Тампере.
Пиесата „Бялата дама“ е излъчена по телевизията.
1987 – В Тампере е открита изложбата „Муминската долина“. Излиза сборникът с разкази „Пътуване с лек багаж“.
1988 – Пътувания в Англия и Шотландия заедно с Тулики Пиетиле.
1989 – Излиза романът „Честна игра“.
1990 – Посещение на Япония заедно с Тулики Пиетиле и Ларш Янсон.
1991 – В Япония са заснети нови мумински филми. Излиза сборникът с разкази
„Писма от Клара“. Изложба на рисунки от „Гарм“ в Музея на изкуството в Тампере.
Факсимилно издание на „Малките тролове и голямото наводнение“.
1992 – Ретроспективна изложба в Музея на изкуството в Хелзинки. Получава наградата „Селма Лагерльоф“.
1993 – Получава наградата „Финландия“. Посещава Париж заедно с Тулики Пиетиле – последното голямо пътуване.
Ретроспективна изложба в Музея на изкуството в Турку.
Излиза „Песни от Муминската долина“ – сборник с текстове и ноти от песни.
1994 – Туве Янсон на 80 години. Ретроспективна изложба с живопис, графики и илюстрации в Музея на изкуството в Тампере.
Международна конференция за Туве Янсон в Тампере.
Получава голямата награда на Шведската академия.
1995 – Получава почетна професорска титла.
1996 > Издава „Записки от един остров“ със снимки от Тулики Пиетиле.
1998 – Излиза сборникът с разкази „Съобщение“.
1999 – Филмът „Хару – островът на самотните“, заснет заедно с Тулики Пиетиле.
Умира на 27.06. 2001 г.

„Туве Янсон. Думи, образи, живот” тук

Прочетете още

pet

Пет любими книги празнуват столетие

Романи, които откриваме или препрочитаме и днес Родени са през 1925-а – и точно това …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...