Начало / Читатели / За изкуството да усукваш изречения

За изкуството да усукваш изречения

Юлия ПЕТКОВА

„Писателят призрак“ е визитната картичка на един от най-влиятелните герои на Филип Рот. Запознатите с творчеството на живия американски класик са наясно, че Нейтан Зукърман е автобиографичен персонаж. (По късно ще го срещнем и в „Животът ми като мъж” и „Призракът излиза“.) Тук Нейтан е объркан млад писател, който още не е установил ясна връзка със собственото си творчество. А Рот жонглира с имена на писатели като Фицджералд, Мелвил, Флобер и Джеймс Джойс, измисля си литературните величия Лоноф и Абраванел, редактира съдбата на Ане Франк – и това е най-трогателният фрагмент в книгата, и ни внушава, че всеки писател е… някой друг. Че всичко, което си мислим за творческия процес е вярно. (И всичко е измама.) Че големият писател е такъв, защото „носи отговорност пред ближните си, пред обществото, в което живее, а също пред каузата на истината и справедливостта.”
Филип Рот е сред малцината писатели, които имат академично образование по литература и през книги като тази това си личи. Получава магистърската си степен по английска литература в Чикагския университет, после преподава творческо писане и литература в един от най-престижните университети от Бръшляновата лига – Принстън, с курс на тема „Кафка и Белоу“. Редом с Хенри Джеймс и Уилям Фокнър, Рот посочва Кафка и Сол Белоу като свои „кръстници” на литературното поприще. Което не му пречи да посвети „Писателят призрак” на друг голям творец – Милан Кундера.
Според критиците прототипи на Лоноф в живота са писателите Бърнард Меламъд и Исаак Башевис Сингер, докато Абраванел е сборен литературен образ на Сол Белоу и Норман Мейлър. Нейтан е обсебен от личността на Лоноф, „най-оригиналния разказвач по тези места от Хоторн и Мелвил насам”. За разлика от тщеславните си колеги, маестро Лоноф е педантично добросъвестен и безкомпромисен, навярно това е причината да живее като отшелник. Един декемврийски следобед на 1956-а Нейтан му отива на гости, като преди това му е изпратил литературни тримесечници със свои разкази, с надежда да получи „благословия”. По време на посещението се запознава както със съпругата му Хоуп, така и с една приближена на семейството млада жена. Тук интригата се разлиства, после сюжетите започват да се множат. За да изплува накрая онзи неминуем въпрос за границата между изкуството и действителността.
Разбира се, верните почитатели на по-пиперливия език на Рот, на неочакваните му дързости, няма да се разочароват. Но тази книга ще ги развълнува по особен начин. И ще ги накара да посегнат към автори и заглавия, които усърдно са пренебрегвали.

“Непорочни читателю, ако мислиш, че след половия акт животните ги обзема тъга, пробвай да онанираш върху кушетката в кабинета на Лоноф и виж как ще се почувстваш, когато това свърши. За да залича низменото чувство от пълното падение, аз литнах нависоко и взех от лавиците на Лоноф сборника с разкази на Хенри Джеймс, съдържащ „Средна възраст“ – източника на един от двата цитата, забодени върху дъската за бележки. И там, където си бях позволил това тъй нетипично за Джеймс отклонение от добрите маниери, прочетох разказа цели два пъти, търсейки да открия нещо за съмнението, което е страстта на писателя, за страстта, която е неговото дело, и за безумието… безумието не на друго, а на изкуството.”

„Писателят призрак“  тук

Прочетете още

200775_b

„Чародеите“ от Ромен Гари – омайна книга за любовта

Веселина СЕДЛАРСКА Очакването от книга, която се казва „Чародеите“, е да е омайна. Двойно е …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *