Създава свой стил и вечно търси идентичността си
Американският писател е роден преди 90 години – в Ню Джърси. Става известен още в края на 50-те на миналия век с първия си сборник разкази, за който печели и Националната литературна награда на САЩ. Пише еднакво силно през следващите няколко десетилетия. Така се появяват романи като „Синдромът Портной“, „Животът ми като мъж”, „Писателят призрак”.
Филип Рот постоянно търси в книгите си отговори на едни и същи натрапчиви въпроси – какво е да си американец, евреин, писател, мъж… Интересното е, че много негови съвременнички смятат, че страда от мизогиния, с други думи, че изпитва презрение към жените. А пък евреите мислят, че е антисемит. Втората му съпруга Клеър го обявява за тиранин. Пуританите също имат какво да кажат – според тях писателят разпространява порнография. Е, има и такива, които смятат, че Филип Рот е сред най-големите писатели от втората половина на миналия век и началото на този. Благодарение на многото си разкази и романи…
Филип Рот винаги е гледан и четен под лупа – ето няколко факта, които обогатяват представата ни за него
ПЕТ ФАКТА за ФИЛИП РОТ
- Литературната критика в Щатите обявява Филип Рот за един от четиримата най-забележителни американски автори, наред с Дон ДеЛило, Кормак Маккарти и Томас Пинчън.
- Писателят печели през 2011-а наградата „Букър“ за цялостното си творчество и това предизвиква грандиозен скандал, като Кармен Калил от журито напуска в знак на протест. „Рот пише едно и също във всяка книга – заявява тя, – все едно седи отгоре ви и не можете да дишате.”
- „Американски пасторал“ е може би най-зрялата и успешна книга на автора – за нея той получава през 1997 г. и наградата „Пулицър”. Юън Макрегър прави дебюта си като режисьор, заснемайки по нея през 2016-а своя филм „Американска идилия“.
- Действието в романите на Филип Рот твърде често се развива в Нюарк, родното му място. Това важи и за наситената със сцени на мастурбация книга „Синдромът Портной“, която всъщност привлича по скандален начин вниманието към Рот през 1969 г.
- Филип Рот подкрепя всячески колегите си – Милан Кундера например става известен на Запад след интервю, което американецът прави с него специално за „Ню Йорк Таймс”; поддържа тесен контакт и със Салман Рушди във времето, когато смъртта го дебне отвсякъде.
На 79 писателят заявява, че не издържа на фрустрацията, която съпровожда писането, пък и вече няма нови идеи, така че слага край на всичко. В свой стил предсказва, че след четвърт век романите ще предизвикват интерес само в рамките на някакъв читателски култ. Заявява още: „Когато светът престане да вярва в Бога, ще стане едно чудесно място.” Сърдечна недостатъчност го застига на 85 и той си отива, завещавайки ни книгите си, превърнали се в същински Синдром Рот.