Беларуската писателка Светлана Алексиевич посвети Нобеловата си награда за литература на своята родина. На пресконференция по повод спечелването на престижното отличие, тя изрази радостта си, но и използва случая, за да критикува тоталитарното управление в Беларус и Русия, съобщи британският „Телеграф“.
„Тази награда не е за мен, а за нашата култура, за нашата малка страна, която попадна в мелачката на историята. Обичам руския свят, но милият и добър руски свят. Не обичам Берия, Сталин, Путин. Тези хора накараха Русия да потъне“, коментира Алексиевич.
Творчеството й, писано на руски, не се издава в нейната родина. Тя сподели, че заради критиките си към Александър Лукашенко, властите я игнорират.
„Те се правят, че не съществувам. Не съм издавана и не мога да говоря публично никъде.“
Алексиевич говори и срещу милитаристката политика на Русия спрямо Украйна. Авторката е на мнение, че е абсурдно да се мисли, че всичко може да се реши със сила.
Книгите на Алексиевич са базирани на разказите на съвременници на тежки исторически периоди като Втората световна война и кризата в Чернобил. Тя изрази съжалението си, че повечето хора, които е интервюирала, вече не са между живите. Заради цензурата в рускоговорящия свят на нея й е все по-трудно да работи, но писателката казва, че Нобеловата награда й дава допълнителна мотивация.
„В наши дни е трудно да си честен човек. Не трябва да се предаваме пред натиска, на който тоталитарните режими винаги разчитат.“
Свързани заглавия
Светлана Алексиевич: Смъртта е най-честна. Не пропуска никого – добър, жесток, грешник
Светлана Алексиевич е новият Нобелов лауреат за литература