Лира Литературно-рекламна Агенция
Малала Юсафзаи се превърна в символ на свободата на словото и образованието. Тя се изправи срещу талибаните едва като 11-годишно дете и почти плати с живота си. Още преди да навърши пълнолетие, Юсафзаи спечели Нобелова награда. Представяме ви интервю на Малала, дадено за „Нешънъл Джеографик“, в което тя говори за себе си, за световните лидери и за кризата със сирийските бежанци.
––––––-
Какъв щеше да е животът ви днес в Пакистан, без образование, ако бяхте останали там?
– Досега щях да имам 2-3 деца. Имам късмет, че съм на 18 и все още не съм омъжена. Когато нямаш образование, животът ти е контролиран от другите. Не бих искала такъв живот.
Талибаните искаха такъв живот за момичетата като вас. Какво ви даде кураж да се опълчите?
– Родителите ми винаги са ме учили, че имам право да казвам каквото мисля, да ходя на училище, да бъда себе си. Ако родителите на моите приятелки в Пакистан бяха учени по същия начин, днес щяхме да сме цяла група, която се бори за правото на момичетата да се образоват. На тях обаче не им беше позволено. Това, което се опитвам да кажа, е, че аз не съм специална. Има и други момичета, които имат същите желания, които говорят и по-добре от мен, но на тях не им беше позволено да го направят.
Поддържате ли контакт с тях?
– Все още комуникирам с най-добрата ми приятелка.
Тя трябва да е шокирана от промените в твоя живот.
– Да, но аз обикновено не говоря затова. Ние си говорим за личния си живот, шегуваме се. Не си говорим за политика. Опитваме се да бъдем обикновени приятелки.
Все пак вие се срещате с президенти и световни лидери. Те слушат ли какво им говорите?
– Преди да се срещна с Барак Обама бях категорична, че не искам просто да се снимам с него. Исках да посоча някои от важните проблеми, стига той да е готов да ме изслуша. Те ни посрещнаха добре и ни позволиха да дискутираме всичко, което искаме.
Вие бяхте много критична към президента на Нигерия Гудлък Джонатан, когато говорихте за отвличането на над 200 момичета от сектата „Боко Харам“.
– Беше 17-ият ми рожден ден. Отвличанията се случиха през април, рождения ми ден е през юли, а той все още не беше направил нищо. Не само не беше спасил поне някои от тях, но не беше се срещал с родителите им, за да ги подкрепи. Когато говорих с него, бях пределно ясна. Длъжен е да подкрепи тези момичета, да им помогне. Това са децата на неговия народ, народът, който го е избрал. Отговорен е пред тези хора и трябва да се вслуша в гласа им. След няколко дни той вече беше разговарял с избягалите и с някои родители. Никой обаче не помогна повече на тези момичета, не им осигури стипендии за образование. Тогава моята организация осигури стипендиите. Ако президентът не го направи, то някой трябва да го стори. Защо не аз?
Могат ли другите деца да последват вашия пример?
– Важно е децата да знаят, че гласът им се чува. Възрастта няма значение. Трябва да вярваме в себе си. Братята и сестрите ми по света трябва да осъзнаят своите отговорности. Ако искаме светът да е по-добър в бъдеще, трябва да започнем работа още днес. Децата по света са милиони. Ако тези милиони се обединят, те се превръщат в огромна армия. Тогава световните лидери ще са принудени да се вслушат в думите ни. Вече не съм дете. Навърших 18 и съм пълнолетна. Но все още принадлежа към тази група на децата.
Като по-малка искахте да станете политик. Това още ли е ваша мечта?
– Това беше във време, когато терористите владееха Пакистан и никой не ни помагаше. Бяхме спрени от училище и никой не се притичаше на помощ. Бяхме като прогонени в собствения ни дом. Мислех, че ако стана политик, ще променя всичко в моята родина. Ще станем по-щастлива и по-добра страна. Но днес откривам нови неща всеки ден. Надявам се да се ориентирам към правилната професия и да попадна на правилното място.
След като бяхте транспортирана в кома в Англия, бившият премиер Гордън Браун ви подари „Магьосникът от Оз“ от Лиман Франк Баум. Чувствахте ли се като Дороти, която се събужда в непозната страна и трябва да намери пътя към дома?
– Точно като Дороти се чувствах. Тя беше тръгнала към дома, но спря по пътя, за да помогне на други. Искам да помагам на хората. Искам децата да ходят на училище – това е моята отговорност. Да се завърна у дома, за мен означава всички деца в Пакистан да ходят на училище, да получават качествено образование.
Свързани заглавия
Малала Юсафзаи призова световните лидери да инвестират в книги, а не в куршуми
Халед Хосейни ще интервюира Малала Юсафзаи
Малала Юсафзаи спечели награда „Грами“
Аудио версията на мемоарите на Малала Юсафзаи е номинирана за „Грами”
Малала Юсафзаи получи Нобелова награда за мир
Малала Юсафзаи сред фаворитите за Нобеловата награда за мир
Малала Юсафзаи: Книгите улавят несправедливостта и те карат да направиш нещо
„Аз съм Малала“ от Малала Юсафзаи и Кристина Лам (анотация)
„Аз съм Малала” излиза и на български
Малала Юсафзаи с приз от Националните награди на книги във Великобритания
Малала Юсафзаи с наградата „Сахаров”
Забраниха автобиографията на Малала Юсафзаи в пакистанските частни училища
Малала Юсафзаи: Заменете оръжията с писалки, танковете с книги, войниците с учители
Малала Юсафзаи с покана за прием от Елизабет II
Малала Юсафзаи ще открие най-голямата обществена библиотека в Обединеното кралство
Простреляната от талибаните Малала Юсафзаи ще публикува мемоари
„Аз съм Малала“ тук
Българските деца са почитатели на чалгата.
Това съвсем не е вярно, има много свестни деца, но зависи от нас възрастните какъв пример ще им дадем и на какво ще ги научим.
Има, но са малко. Чалга културата задушава свестните в България. Ако моето и вашето дете не е чалгаджийче, това не означава, че 90% от децата не са влюбени в „звезди“ като Трифонов и т.н.