Този юли пакистанката Малала Юзафзаи ще навърши 17 г. Тя е момичето, потресло света със своя блог, чиито кореспонденции за Би Би Си от 2009 г. предизвикват покушението й. Срещу Малала са стреляли талибани, но до нея са заставали и световни политически лидери. Номинирана е за Нобелова награда за мир, носител на наградите „Сахаров” и „Анна Политковская”. Как не бива да четем биографията й, несъмнено провокираща взрив от емоции.
– Като фикция в духа на Изтока. В текста няма нищо измислено и художествено преекспонирано. Освен природата на Пакистан и семейния бит, по-скоро емоционално обагрени.
– Като поръчков политически памфлет на големите играчи, САЩ и Русия, които са в състояние, играейки по тънката струна, да заложат живота на едно дете. Този, описан в книгата, ние познаваме индиректно – отзвука от 11 септември, постоянното военно присъствие в района, ширещата се корупция, тероризма, липсата на нормални условия за съществуване. В представите ни това е един безкраен журналистически репортаж. Да погледнем обективно през очите на преживелия го човек!
– Като проекция на бежанската криза у нас. Малала Юзафзаи не проси съчувствие, тя търси решения. Борбата й опровергава крайното твърдение, че светът се ислямизира. Целта на това пакистанско момиче е да съхрани себе си в границите на общността, която го е създала. Въздействието на нейното слово е именно върху крехката плоскост на морала и образованието. Основен липсващ ресурс на политическия ум, съсредоточен единствено в мисълта за собственото си възпроизводство.
Свързани заглавия
„Аз съм Малала” излиза и на български
„Аз съм Малала“ тук