Блестящ разказвач, романист и литературовед, Виктор Ерофеев е ненадминат есеист. Проницателен, убедителен и красноречив – макар и доста субективен. Но тъкмо затова и толкова четивен и заразителен с оценките си – които същевременно са и безпощадно точни и обективни, плод на хладен, почти академичен анализ.
Сборникът „Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл“ включва повече от 60 есета. Както винаги Ерофеев си позволява да погледне – с чужди сякаш очи – истината в очите и да я каже без страх и без излишен патос, да се опита да прозре – макар и по пътя на самоунищожението и самооскърблението – абсурдите на руската душа, като същевременно дава възможност на всеки един от читателите да си направи изводите самостоятелно.
Прониквайки в тайнствените дълбини на вътрешния свят на съвременния човек, Ерофеев с рентгенов поглед анализира днешните мъже ‒ „истинските“ и „опасните“, неуверените и самонадеяните, пасивните и стремителните, тираните и подчехльовците.
Със своите парадоксални идеи, изненадващи ракурси и шокиращи заключения той изтръгва читателя от вцепенението, в което пребивава, разбивайки на пух и прах стереотипните представи за Булгаков и Лермонтов, Чехов и Маяковски, Шолохов и Солженицин, Евтушенко и Бродски. Прави блестяща успоредица на „вслушващите се в хаоса на света“ Пастернак и Шнитке. Само с няколко щрихи изгражда пълнокръвен образ на Горбачов, а с есето си, посветено на Немцов, задава въпроса „накъде ще поеме кремълска Русия днес“.
„Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл“ е втората книга от новата поредица ЕСЕТА на издателство „Факел експрес“, чието начало постави HOMO POETICUS от Данило Киш в края на 2014 г.
ЗА АВТОРА
Виктор Ерофеев е роден през 1947 г. в Москва в семейството на дипломат. Един от учредителите на нелегалния алманах „Метропол“, той получава световна известност със сборника си разкази „Тялото на Ана, или краят на руския авангард“ (1990) и романа „Руската красавица“ (1990), преведен на 34 езика. В бестселъри се превръщат и романите му „Страшният съд“ (1996), „Енциклопедия на руската душа“ (1998), „Добрият Сталин“ (2004), „Акимуди“ (2012). Автор е на множество есеистични сборници, сред които „Мъже“ (1997), „Петте реки на живота“ (1998), „Бог Хикс“ (2001), „Лабиринт Две“ (2002), „Кълбовидна мълния“ (2005), „Светлината на дявола“ (2008). Постоянен автор и сътрудник на Die Zeit, New Yorker, New York Review Of Books, В. Ерофеев е лауреат на наградата „Владимир Набоков“ (1992), кавалер на френския Орден за изкуство и литература (2006) и на Ордена на Почетния легион (2013).
„Мъжете – тирани, мъжете – под чехъл“ тук