Начало / Любопитно / „Към себе си“ от Марк Аврелий (анотация и откъс)

„Към себе си“ от Марк Аврелий (анотация и откъс)

„Към себе си“ включва философските записки на император Марк Аврелий. Безценният паметник от класическата древност запознава читателите с размислите на императора философ за смисъла на човешкото съществуване.

206192_bМарк Аврелий (121-180) е римски император и философ от династията на Антонините. Произхожда от знатен патрициански род. От ранна възраст той се увлича от философията, особено на стоиците. Живее аскетично, слави се със своето трудолюбие и скромност. Бъдещият римски император посвещава много време на своето образование и влиза в интелектуалните среди на най-изтъкнатите философи и оратори от това време. Още съвсем млад той впечатлява император Адриан със своите качества. Това е причината Адриан (известен като поклонник на елинската култура) да стане негов наставник. Марк Аврелий овладява до съвършенство елинския език. Неслучайно Марк Аврелий избира да напише „Към себе си“ на езика на елините. Периодът, през който е начело на Римската империя, продължава от 161 до 180 г. Марк Аврелий е възхваляван като въплъщение на платоновия идеал за владетел-философ. Същевременно неговата възвишеност и сериозен характер, благородство и сдържаност, милосърдие и скромност олицетворяват римските добродетели. Времето, през което управлява Марк Аврелий, е време, през което някога могъщата империя е принудена да води продължителни войни за защита на границите си и е разтърсвана от обществени сътресения и икономически трудности.  Голяма част от времето на Марк Аврелий като император преминава в изтощителни походи. „Към себе си“ е написан през този период, по време на продължителните походи срещу германските племена.

ОТКЪС

1. Вече можеш да притежаваш всички ония неща, до които се молиш да достигнеш по заобиколен път, ако сам не си пречиш, тоест ако оставиш цялото минало, повериш бъдещето на провидението и единствено настоящето насочиш в пътя на благочестието и справедливостта – на благочестието, за да приемаш с обич което ти се отрежда, тъй като природата на теб ти донася него, а на него теб; в пътя на справедливостта, за да говориш свободно и незаплетено и за да вършиш всичко в съответствие със закона и в съответствие със стойността му. И нека не ти пречат нито чуждата злонамереност, мнение или глас, нито пък усещанията на обгръщащата те плът. Нека да се занимава с тях това, което ги изпитва. Когато един ден се изправиш на изхода на живота, оставил всичко друго настрана, счел за ценно единствено ръководното си начало и божественото в себе си и изпитващ страх не от възможността в един момент да престанеш да живееш, а от това да не започнеш да живееш несъобразно с природата, ти ще си човек, достоен за породилата те вселена, ще престанеш да си чужденец в родината си, да смяташ с удивление, че е неочаквано, което ти се случва всекидневно, и да зависиш от това и онова.

2. Богът вижда всички ръководни начала голи, без тяхното материално вместилище и мръсна обвивка. Бидейки само ум, той се допира само до умственото, изтекло и отведено от него в тях. Привикнеш ли се и ти да правиш същото, ще отпаднат повечето ти грижи и тревоги. Защото ако човек свали поглед от обгръщащата го плът, дали ще си губи времето да се занимава с дрехи, къщи, слава и други подобни аксесоари и декор?

3. От три неща си съставен: тяло, дихание, ум. Първите две са твои, доколкото полагаш грижи за тях. Единствено третото е собствено твое. Затова ако отделиш от себе си, тоест от твоя ум всичко, което говорят или вършат другите, всичко, което ти сам си казал или сторил, предстоящото, което те смущава, всичко, принадлежащо на обгръщащото те тяло и сроденото с теб дихание, което става независимо от волята ти, и всичко, в което те увлича обхващащата те отвън вихрушка, така щото откъсната от обстоятелствата на предопределеното, чиста и независима, умствената ти способност да заживее свой личен живот, вършейки правда, желаейки случващото се и говорейки истината; та казвам, ако отделиш от това ръководно начало всичко, свързано с пристрастие, и от времето – предстоящото или миналото, ти ще направиш от себе си, както казва Емпедокъл: „Съвършена сфера, радостна от своя завършен покой.“

Стига само да се съсредоточиш в живота, който живееш, тоест в настоящето, ти ще можеш да изживееш оставащото до смъртта време без смут, в добро разположение на духа и настроен доброжелателно към своето божество.

4. Често съм се учудвал, че всички най-много обичат себе си, но държат по-малко на собственото мнение за себе си, отколкото на чуждото. Затова, ако някому се изпречи бог или умен учител и му нареди да не съобразява и мисли за себе си нищо, което да не може да изрече с пълен глас, той дори един ден не би издържал на подобно нещо. Така че повече държим на това, което ще помислят за нас нашите близки, отколкото на себе си.

5. Как е възможно, след като боговете са уредили всичко тъй добре и човеколюбиво, да са допуснали единствено тази грешка, че някои хора, и то толкова добри, дали толкова доказателства за привързаността си към божеството и сближили се с него в толкова благочестиви дела и ритуали, като умрат веднъж, повече не се появяват и изчезват напълно? Та щом това е така, бъди уверен, че ако трябваше да бъде иначе, боговете щяха да го сторят. Ако беше справедливо, щеше и да е възможно, и ако беше природосъобразно, природата щеше да го създаде. А щом не е така, по това си направи извод и повярвай, че не е редно да бъде така. Виждаш и сам, че повдигайки този празен въпрос, ти се жалваш пред бога. Нямаше да е възможно да разговаряме с боговете по този начин, ако не бяха така съвършени и толкова справедливи. Щом е така, значи те не са допуснали подобна грешка при уреждането на вселената в разрез с правдата и разума.

6. Свикни и с това, в което не успяваш. Не навикнала, и лявата ръка се справя лошо с другото, но държи по-добре от дясната юздата. На това е привикнала.

7. В какво телесно и душевно състояние трябва да те завари смъртта – осъзнал краткостта на живота, бездната на вечността, зинала зад теб и пред теб, безсилието на всичко материално.

8. Виждай оформящите причини, оголени от всякаква обвивка! Към какво се отнасят делата ти? Какво е мъката и удоволствието? Какво смъртта? Какво славата? Да не би човек сам да си е виновен за грижите? Защо никой не може да пречи на друг? Всичко е в мнението.

9. В ползването на основните възгледи трябва да приличам на борец, не на гладиатор. Изпадне ли от ръката му мечът, гладиаторът е загубен, докато борецът винаги разполага с ръката си и нищо друго не му трябва, освен да я свие в юмрук.

10. Да гледаш какво представляват самите неща, като ги разчленяваш на материя, оформяща причина и отношението им към цел.

11. С каква способност разполага човекът да не върши друго освен това, което одобри богът, както и да приема каквото му отрежда.

12. За съобразното с природата човек не трябва да укорява нито боговете, защото те не бъркат – по своя воля или неволно, нито хората, защото те бъркат само неволно. Та човек никому не трябва да се сърди.

13. Колко смешен и странен е, който се учудва на каквото и да е от нещата, случващи се в живота!

14. Било съдбовна необходимост и непрестъпим ред, било милостиво провидение, било неръководен хаос от случайности. Ако е съдбовна необходимост, защо се противиш? Ако е провидение, допускащо умилостивяване, стани достоен за помощта, която ще получиш от бога. Ако е хаос, лишен от водачество, бъди доволен, че в такъв водовъртеж ти разполагаш с някакъв ум, който те ръководи. И да те отнася водовъртежът, отнася плътта, диханието ти, останалото. Ума ти няма да отнесе.

15. Светлината на лампата, додето не угасне, свети и не престава да излъчва. А истината, справедливостта и сдържаността в теб дали ще угаснат, преди да угаснеш самият ти?

16. Ако някой оставя в теб впечатление, че е сбъркал, попитай се: „Сигурен ли съм, че това е грешка?“ Ако наистина е сбъркал, кажи си: „Навярно сам се е укорил.“ Това е равносилно да издере с нокти собственото си лице.

Да желаеш негодният човек да не греши е все едно да желаеш смокинята да не налива със сок плода си, бебето да не плаче, конят да не цвили и всичко друго неизбежно. Какво ти е станало, че си изпаднал в такова състояние? Ако си припрян, излекувай се!

 „Към себе си“ тук

Прочетете още

196097_b

„Йероглифите“ от Братислав Иванов (анотация и откъс)

„Йероглифите“ от Братислав Иванов предлага на читателите задълбочен и широк поглед върху историята и типологията …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *