Лира Литературно-рекламна Агенция
Големият актьор си отиде на 76
Тежката болест не го пощади и сега за нас остават филмите, спомените от видяното на сцената, избеляващите все повече фотографии… Името му се е подписало трайно в паметта на няколко поколения българи. Снима се в киното, изявява се и като преподавател в НАТФИЗ, знаем и за кариерата му на политик. Въпреки всичко обаче си остава „нашият Ламбо“.
Животът на Стефан Данаилов е побран и в книгата, за която помогна и Георги Тошев. Наречена игриво „Романът на моя живот“, тя разкрива всичко онова, което превръща актьора в по-различен човек – разкрива чара му, тайната на усмивката му, таланта му. Ето няколко откъса от нея:
„Мъжът е лабилно същество. Ранимо, уязвимо. Той е по-слабият. Да, в него е семката, но родът, плодът е там, на друго място. Затова жената е по-силната. Тя е тази, която решава. Една жена може да даде много на един мъж, може и да го срине. И не само в поезията, това е реалността„.
„В театъра се убедих, че добрата роля е съвкупност от много фактори: драматургия, режисьор, сценограф, композитор, партньори. В киното може да се спасиш, да минеш метър с чар, но на сцената няма как да стане. Затова разбрах, че театърът ми е важен. Апостол Карамитев ми каза: „Само театърът ще те крепи. Там можеш да бъдеш себе си, да търсиш, да се развиваш като актьор, да създаваш своя публика. А киното ще те използва заради младостта, заради външните дадености и после – айде, стига толкоз. Да дойде следващият!„.
„Преди избори по времето на Тодор Живков ми даваха листче, от което четях навсякъде. Агитация…Адска скука! Усещах как отегчавам хората. Срам ме е, когато си помисля за онези времена“.
„Страх ме е от смъртта! Не го крия. Аз съм егоист и не мога да си представя света без мен. Не че тук имам да свърша неща, без които не може. Не…Не знам другите хора как са, но аз се страхувам. Дано да съм кодиран за по-дълъг живот„.
