„Изкуството да живееш осъзнато“ от Натаниъл Брандън (анотация и откъс)

29.09.2015 Любопитно

Какво означава да се действа осъзнато? Да се обича осъзнато? Да се отглеждат деца осъзнато? Да се чувства осъзнато? Да се работи осъзнато? Да се борим осъзнато? Да се справяме с големите предизвикателства на живота осъзнато?

В „Изкуството да живееш осъзнато“ Натаниъл Брандън предлага отговор на въпроса какво означава да действаме осъзнато в различни житейски ситуации: „от справяне с най-съкровените ни емоции до преследването на кариера, от влюбването, поддържането на брак, отглеждането на деца, посрещането на предизвикателствата на работното място, до избора на ценностите, от които се ръководим в нашите действия, до разбирането на това, от какво зависи самооценката ни, и критичното претегляне на постулатите, предлагани ни от религията и мистицизма“. Брандън ни сочи пътя как да използваме силата на съзнанието си, за да подобрим живота си и да сме наясно с реалността. Това, разбира се, е процес, изискващ усилия и сблъсък с понякога болезнени реалности, готовност за приемане на фактите, готовност и желание да открием и поправим грешките си. Веднъж осъзнали и опознали себе си, света и целите си, ние се превръщаме в силни и свободни личности. Осъзнатият живот ни изпълва с енергия, носи ни вълнения и страст.
Ученият смята, че в днешно време са нужни преди всичко личности, способни да мислят, готови да се учат и развиват непрекъснато. Брандън смята, че независимо от целите към които се стремим (материални, емоционални или духовни), успех може да се постигне на базата на осъзнаване, мислене и учене. Психотерапевтът описва „шестте стълба на самооценката“ – осъзнато живеене, приемане на себе си; самоотговорност; отстояване на себе си; целеустременост; почтеност. На базата на тези принципи човек може да стане личност, ценяща и радваща се на живота, готова да се изправи срещу проблемите и да взема решения, способна да учи и да реагира с увереност на промените. Авторът не смята, че преследването на личните ни желания е проява на егоизъм, а кураж да отстояваме себе си, да сме наясно с това, към което се стремим. Самооприемането според учения е основен фундамент на растежа и промяната.
В книгата си Брандън предлага и две дългосрочни програми, които да са в помощ на читателите.

ЗА АВТОРА
Натаниъл Брандън е психотерапевт с дългогодишна практика, известен с трудовете си, посветени на психологията на самоуважението. Роден на 9 април 1930 г. в Канада, авторът на „Моите години с Айн Ранд“ е в близки отношения с видната романистка и представителка на съвременната философия дълги години, и има голям принос в популяризирането на нейната философия. Брандън умира на 4 декември 2014 г. в Лос Анджелес.

ОТКЪС

През последните две десетилетия много компании загубиха пазарен дял или престанаха да съществуват основно защото ръководителите им избраха да игнорират доказателствата, че старият начин на правене на бизнес вече не е подходящ – също както служителите, които безвъзвратно са зациклили в старото и са били заменени от други техни колеги, понеже са избрали да пренебрегнат факта, че им се налага да усвояват нови умения, за да останат адаптивни в една бързопроменяща се икономика – също както разпадането на бракове, понеже единият от партньорите е избрал да игнорира факта, че неговото поведение разрушава връзката; също както израстването на децата без да се научат на самоотговорност и самодисциплина, защото родителите им вярват, че всичко, от което децата се нуждаят, е „любов“ и че никакви познания или умения не са необходими, за да се отгледа правилно едно човешко същество.
Ако има един сигурен признак за неосъзнато живеене, то това е безразличието към въпроса „Какво трябва да знам (или да науча), за да постигна целите си?“. Подобно равнодушие е тясно свързано с отсъствието на усещане за реалност. Когато това чувство липсва, когато има малко или никакво разбиране за факти или обективност, целите (както може да се очаква) се постигат чрез пожелаване, а не чрез подходящи действия.
Има взаимовръзка на взаимна обусловеност между практиката да се живее осъзнатото и самооценката. Точно както осъзнатото живеене укрепва самооценката, така и самооценката мотивира осъзнатото живеене. Ако имаме увереност в собствения си разум, ние няма да се спрем пред предизвикателството да научим нещо ново. Като полагаме упорити усилия, за нас става по-вероятно да успеем в нашите начинания, което пък подсилва първоначалната ни увереност. При липса на такава увереност предизвикателството от научаването на нови неща може да се усети като заплашително и непреодолимо – промяната и непознатото започват да се възприемат като плашещи – и така човек започва да се придържа към познатото и известното. Обаче ако познатото и известното не са адекватни на изискванията на новата ситуация, резултатът е провал и влошаване на вече нараненото самоуважение.
Когато самосбъдващото се пророчество е позитивно, нашите очаквания работят на наша страна. Когато е негативно, те работят срещу нас. Във втория случай предизвикателството е да излезем от порочния кръг, да прекъснем схемата на самосаботирането.
По време на терапия аз намирам за много полезно често да давам на клиента незавършеното изречение „Ако вложа пет процента повече осъзнатост в работата си…“. Когато чрез завършване на изречения клиентът открие по-продуктивни начини на действие, произтичащи от увеличаването на осъзнатостта, аз го обучавам да практикува тези действия. Резултатът е, че съзнанието се разширява, работата напредва по-удовлетворително, самоуважението се увеличава и негативната схема е прекъсната.
Тони Л. беше двадесет и една годишен брокер на недвижими имоти, който започнал работа в тази сфера малко преди пазарът на недвижими имоти в Южна Калифорния да преживее голям спад. Затова Тони имаше огромни трудности с изкарването на прехраната си. Преди всичко, той не беше много уверен в себе си, имаше склонност да се предава при всяка една спънка и в момента ситуацията му изглеждаше почти безнадеждна.
Но когато го попитах дали някой в офиса се справя добре независимо от трудния пазар, той отбеляза, че има една по-възрастна жена – Мириам, – чиито продажби са останали постоянно високи. Аз гласно изразих учудването си как така Мириам може да знае нещо, което другите в офиса изглежда не знаеха.
Когато Тони работеше по завършването на изречението – „Ако влагах пет процента повече осъзнатост в работата си…“, един от начините, по който го завърши беше: „…бих научил от Мириам какво по различно от мен прави тя.“
Бяха необходими няколко седмици работа върху представата му за себе си, пасивността и несигурността му, преди той да бъде готов да се обърне към Мириам, за да я помоли за помощ.
За щастие тя се съгласи да стане негов ментор. Тя разказа с подробности как се сдобива със списъци на нови имоти, как прави презентации на потенциалните си клиенти и какво прави за да улесни максимално клиентите си да купят това, което тя им предлага. Аз работех с него върху списък с конкретни въпроси, които да ѝ зададе. Тя се съгласи той да я придружи на няколко срещи с клиенти, за да може да има преки наблюдения върху начина ѝ на работа. Накарах го да напише всичко, което беше научил, на един лист, озаглавен „Тайните на продажбите на Мириам“.
Докато краткосрочната ми цел беше да помогна на Тони да стане по-добър търговец, аз си бях поставил и една по-дълбока задача: да му помогна да открие, че е в състояние да научава всичко, което му е необходимо, за да напредне в живота. Или казано малко по-иначе, по-съществената ми задача беше да засиля неговото самоуважение, за да го подготвя по-добре за предизвикателствата на живота въобще, а не просто за непосредствено предстоящото, свързано с трудния пазар на недвижими имоти.
Понеже исках той да осъзнае начините, по които сам саботира себе си, аз му дадох незавършеното изречение „Един от начините, по които спомагам за собствената си фрустрация е…“. Той каза завършеци като: „просто сядам и се самосъжалявам; казвам си, че съм глупав и некадърен; фантазирам прекалено много; шегувам се и се унижавам пред клиентите; държа се ексцентрично; не давам вид на сериозен човек; понякога се правя, че толкова съм закъсал, че умирам от глад.“
Друго незавършено изречение, което се оказа полезно, беше „Едно от най-трудните неща за превръщането на наученото в действия, е че…“. Неговите завършеци включваха: „ще трябва да се променя; ще трябва изляза навън и ще бъда уязвим; ще се изложа на риск от провал; баща ми непрекъснато ми повтаряше, че съм неудачник; не мога да си представя, че ще постигна успех; ще трябва да престана да се самосъжалявам; ще трябва да бъда отговорността към себе си; ще ми се наложи да мисля повече; може да се превърна в някой, когото изобщо не познавам.“
Докато преди той се беше обръщал внимание само върху външни пречки, общата ни работа го доведе до фокусиране върху вътрешните пречки. Той започна в по-голяма степен да осъзнава въздействията, идващи отвътре, с които трябваше да се справи, ако искаше да разкъса порочния кръг. (Една от причините за неуспеха на обученията по продажби е, че те не се занимават с представата на обучаваните за себе си, която може да съдържа цял набор представи, които да ги ограничават.)
Докато отработвахме страховете му и се сблъсквахме с ограничаващите го представи, той събра кураж да експериментира с тактиките, които беше научил от ментора си в офиса и продажбите му започнаха полека да се увеличават. Тогава обаче се случи едно интересно и неочаквано събитие. Той обяви, че иска да потърси „по-интересен и интелектуално стимулиращ“ начин да изкарва прехраната си. Първоначално се зачудих дали това не беше нова форма на самосаботиране, но се убедих, че, напротив, това беше знак за истински растеж.
Той обясни: „Аз твърде глупаво си смятах, че недвижимите имоти са добро поприще за навлизане, защото не изискват кой знае колко интелигентност. Сега не само знам колко много съм сгрешил, но което е по-важно – сега знам, че не е необходимо непременно да се занимавам с нещо, което смятам за лесно. Не че недвижимите имоти се оказаха нещо толкова лесно. Но ако мога да науча тях, значи мога да науча и нещо друго, което би могло да се окаже по-вълнуващо за мен. Не знам докъде ще стигна, но не смятам, че има граница. Имам предвид: защо пък да не открия какво има вътре в мен?“
Това не е психотерапевтичен анализ и в моя разказ са пропуснати доста неща. Затова съм отделил само онези елементи, които се отнасят до въпросите, с които се занимаваме тук. Това важи за всички конкретни терапевтични случаи в тази книга.
Точно както осъзнатото живеене налага поемането на отговорност за научаване на необходимото за постигането на нашите цели, така то изисква да знаем и къде се намираме по отношение на собствените цели във всеки един момент.
Ако една от целите ми е да имам удовлетворяващ брак: наясно ли съм какво е сегашното състояние на моя брак? Имам ли представа? Дали аз и моят партньор бихме отговорили по един същия начин? Щастливи ли сме един с друг? Има ли в брака ни фрустрация и нерешени проблеми? И какво правя, ако има такива?
Ако една от целите ми е да разработя бизнеса си и да увелича пазарния си дял: какво правя по въпроса? По-близо ли съм до целта, отколкото бях преди една година? Какви са знаците, че съм на прав или погрешен път? Според какъв критерий оценявам напредъка си?
Ако една от целите ми е да си изкарвам хляба като художник: до къде съм в момента по отношение на този стремеж? По-близко ли съм до целта, отколкото бях миналата година? Имам ли основания да смятам, че ще бъда по-близо следващата година? По какво мерило преценявам?