Лира Литературно-рекламна Агенция
Хуморът е нож с две остриета… понякога и двете тъпи
Усмихнатите емотикони станаха част от масовата култура – пък и са жив свидетел на еволюцията на интернет и електронните устройства. Използват се още от 80-те, макар че сега употребата им доста се поизкриви. Превърнаха се в знак за иронизиране или дори подигравка – иди обяснявай, че светът е оцелял, защото се е смял, по думите на прекрасния Радой Ралин.
Та именно агресивното желание да покажеш на другия, че греши, изразено със смях, се смята от психолозите за синдром на скритата агресия. Обикновено така се пренебрегват собствените проблеми, свързани с емоционалното здраве, многото стрес, безпокойство и дори депресия. Да си го знаете, ако ви се натрапват такива реакции – например в социалните мрежи.
А иначе хуморът е белег за ментална зрялост – колкото и да не се смее обществото ни напоследък. Онези обществени фигури, които са способни да реагират с хумор на собствените си затруднения, но без това да е за сметка на останалите, по правило се радват на висока популярност.
Хуморът помага и за друго – когато е на място, той се превръща в подкрепа при овладяване на трудни ситуации, а заедно с това повишава и психическата ни издръжливост.
Точно заради това и „смешните“ книги са безценни – онези, които остават във времето са истински съкровища. Макар че можем да потърсим хумор и в актуалните заглавия
Смешните записки на Мария Касимова-Моасе
Една история, невъзможна за случване… освен ако не си българин. Тогава ти е позволено да се оплиташ във всякакви ситуации… Нагледен пример за това дава Мария Касимова-Моасе в своите „Записки от Шато Лакрот”.
Авторката има и други книги, но сякаш тази забавна история ѝ помогна да намери съвсем стила си – така хуморът се оказа стихията ѝ, а това заглавие стана едно от най-продаваните в българския раздел през 2021 г.
Доказателство за успеха е подготвяното продължение – то носи кодово наименование „Резиденция „Злокучане”. Тук френски нрави проникват опасно в родината… и ще видим какви ще ги върши добре познатия от първата книга Дидие със своята българска булка Калина.
Смехът като доказателство за нашата еволюция
Дебелият сборник с хумористични разкази „Еволюция на смеха“ е същински евъргрийн – появява се за първи път в книжарниците преди 20 години, но продължава да трупа… усмивки. Причината е в удачното съдържание – по страниците може да откриете едни от най-известните имена в литературата, просто до един класици.
А това, което обединява автори като Удхаус, Роалд Дал, Оскар Уайлд, Илф и Петров, е именно свежото им чувство за хумор. Умението да кажеш нещо смешно не се учи в никой университет – то извира от душата и отразява способността ни да общуваме истински. А когато е съчетано с талантливо перо, се раждат такива безсмъртни бисери.
Най-смешният на света
Животът на Чарли Чаплин е доказателство за това, че хуморът изгражда на първо място силна личност. Геговете и комедиите на големия актьор бележат цяла епоха в развитието на киното, като простотата и ефектността им разсмиват неуморно до днес.
На всичко отгоре, именно смехът води Чарлс Спенсър Чаплин към сбъдване на мечтите му – хаотичното и трудно детство не го спира, а напук на семейната му трагедия, причинена от алкохола, избира да разсмива другите.
А да се смееш означава и да си искрен – доказателство е „Моята автобиография“, книга, която мнозина критици обявяват за най-хубавата книга, писана от актьор изобщо.
Хуморът понякога може да е и зов за помощ. Когато някой е склонен непрекъснато да иронизира сам себе си, е твърде вероятно той да търси нашето внимание само и само за да получи съвет или приятелска прегръдка. За разлика например от онези хора, които гледат с усмивка на живота – и виждат навсякъде нещо забавно и запомнящо се. Те пък са изградили равновесие, при което могат да откриват сами смешните страни от живота.
Но хуморът на първо място бележи изграждането на общност – той сдружава и дори сплотява. На това може би се дължи разцвета на жанра стендъп комеди през последните години – какво по-ценно от това и в трудностите да откриеш усмивка.
