Александра ЯНКОВА
Рейчъл пътува всяка сутрин с бавния влак от Ашбъри за Юстън, пътят е стар, влакът пълзи покрай уютни провинциални къщи и винаги забавя, когато стига до червения сигнал на семафора. Рейчъл има ритуал. Внимателно наблюдава двойката, която живее в къщата на Бленам Роуд №15, когато влакът намалява при семафора. Измисля живота им. Дори им е дала имена. Нарекла ги е Джейсън и Джес. Те са идеалната двойка за нея, живеят перфектния живот, който тя е изгубила или никога не е имала.
Така започва „Момичето от влака“ на Паула Хоукинс и дотук с идилията. Една сутрин Рейчъл, вместо обичайната блажена закуска на Джес и Джейсън, вижда нещо необичайно, което я потриса, разгневява, вбесява. Чужд мъж, докосва Джес по гърба, гали я, целува я любовно на верандата на къщата.
Междувременно разбираме, че Джес всъщност е Меган, а Джейсън в действителност е Скот. Сюжетът се заплита още повече, когато Меган изчезва. Ставаме свидетели на ужасните пристъпи на пиянство на Рейчъл, която е решена да помогне, за да се разреши случая, да открият Меган, и тя да престане да бъде нещастницата от влака, която всички съжаляват, която си е изгубила работата, дома, семейството и е изпратила живота си по дяволите.
Сюжетът на книгата е напрегнат, непредсказуем, задъхващ, краят е абсолютно неочакван.
Не пропускайте!
Свързани заглавия
„Момичето от влака“ разби рекордите по продажби във Великобритания
Паула Хоукинс: „Момичето от влака“ беше последният ми шанс
„Момичето от влака“ тук