Начало / Читатели / „Чудото в Поскокова драга” от Анте Томич (ревю)

„Чудото в Поскокова драга” от Анте Томич (ревю)

Людмила ЕЛЕНКОВА, „Радио Хеликон“

Искате ли виц? Ето го на книга – „Чудото в Поскокова драга”. Хърватия е по на запад, балканското обаче е навътре. Те са баща и четирима сина, живеят в диво място, наречено „Поскокова драга”, означава Змийска долина. Не им е нужна цивилизация, а булка дето да върти къщата. Навремето старият Йозо отказва да слезе в града, понеже там трябва да си регистрира колата. Жена му повече не проговоря, освен на смъртния си одър с две думи – „Лайно такова”. Оттук почва щурата история за едни заспали в природата си мъже, които мърдат само когато са гладни или нещо ги застрашава. Времето за тях тече бавно. След трийсет години се налага да си платят тока, а те въоръжени до зъби, вземат инкасаторите за заложници.  Цял живот ядат качамак, забъркан с какво ли не и пият вино миришещо на нафта, докато единият от синовете не се сети, че някога си е харесал  сексапилна сервитьорка и я доведе в пущинака. Понеже жените по тия географски ширини обичат силовите методи, включително грубите ласки, момата бързо сменя началника на полицията с новия си герой. Преобразена в стопанка на Змийската долина, тя предизвиква битка, сравнима с войната в бивша Югославия.

Още с първата си книга, преведена у нас – „Какво е мъж без мустаци”, Анте Томич прехвърля границите на много жанрове. Хем омайва с мека лиричност, но го прави с похватите на трилъра. Дърпа тънката струна на политическия шовинизъм, но го вади от недрата на фолклора. Когато преувеличава лошотията, описва планината и местните нрави, знае че читателяТ ще ръкопляска на комедията.

А змийското начало е двусмислено, толкова нашенско, просто и мъдро, какъвто е животът ни. Щом балканецът го захапе цивилизацията  и потърси сметка за действията му, той знае как да се измъкне.  Да я сложи на масата, сипейки ругатни, да й отдаде душата си, да напълни чашите и да гледа сеир. После ще му мисли!

„Чудото в Поскокова драга” тук

Прочетете още

200811_b

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман (ревю)

Веселина СЕДЛАРСКА „Трябва да знаеш, че когато бях малка, със семейството ми отидохме на море. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *