Лира Литературно-рекламна Агенция
Канадката Луиз Пени влиза в светлината на прожекторите още с първия си роман „Убийството на художника“, станала хит и в България. Бившата журналистка пленява с историите за инспектор Гамаш. До дни на родния книжен пазар предстои да излезе вторият роман от серията за проницателния детектив – „Убийствено студена“.
Освен писането Пени има и друга мисия – борбата с неграмотността. Тя се включи в проект на националната агенция за борба с неграмотността в страната GoodReads Canada, като дори пусна на пазара история за Гамаш – “The Hangman”, написана на олекотен език, разбираем и за деца и за възрастни, които имат проблеми с четенето. На личния си сайт писателката обяви, че 42% от възрастните канадци са полуграмотни, едва една трета от криминално-проявените могат да четат и пишат, и че съществува пряка връзка между болестите, бедността и безработицата и неграмотността.
Луиз Пени даде интервю специално за читателите на lira.bg .
–––––––––––
Започнахте работа по програма за повишаване на грамотността в страната си. Защо?
– Смятам, че всеки човек трябва да може да чете и да пише. Има огромна връзка между здравето на хората и грамотността им. Естествено, способността ти да четеш не ти дава гаранция за дълъг, проспериращ и щастлив живот. Но ако не можеш да четеш и да пишеш имаш едно огромно и почти непреодолимо препятствие за такъв.
Какъв е вашият сблъсък с неграмотността?
– Нямам пряк сблъсък. Никога не съм обучавала някого. Но съм възхитена от хората, които го правят и от хората, които търсят подобна помощ.
Има ли определен жанр в литературата, който помага повече за повишаване нивото на грамотност?
– Не мисля. Според мен всеки жанр, който пленява въображението на читателя, повишава грамотността.
Как беше приета “The Hangman”? Имаше ли ефект от този експеримент?
– Получи се много добре. Много съм щастлива да чуя, че книгата не само, че привлича нови хора към четенето, но и е подходяща за хора, които по една или друга причина са изгубили способността си да четат – хора, които са получили удар например, или са в деменция.
Засега в България сте позната с романа „Убийството на художника“, превърнал се в бестселър, а предстои излизането на „Убийствено студена“. Разкажете повече за себе си. Как започнахте да пишете, кои книги са ви повлияли най-много?
– Започнах да пиша късно. Бях вече в средата на 40-те си години, когато написах „Убийството на художника“. Макар че книгите ми са криминалета, в тях не става дума толкова за смъртта, а по-скоро за живота – за изборите, които правим, за ефекта, който ужасяващите престъпления имат върху нас, за болката, тъгата. Разказвам за обикновени хора. Занимават ме обикновени неща – любовта, страданието, алчността и гнева, но и прошката, голямото щастие.
Имате ли любим детектив от литературата?
– Е, чак любим, не. Но винаги съм харесвала Шерлок Холмс и инспектор Мегре, както и книгите на Джоузефин Тей и Агата Кристи.
Доколко опитът ви като журналист ви помогна като писател?
– О, много ми е полезен. 25 години имах навика да изслушвам хората. Това беше удивително. Понякога се сблъсквах с хора при много крайни обстоятелства, както трагични, така и щастливи. Виждала съм как хората лъжат, виждала съм и такива, които се откриват прекалено много. Хората са ми безкрайно интересни. А един добър писател не трябва да е в центъра на събитията, той трябва да седи отстрани тихо и да слуша.
Изненада ли ви успехът на „Убийството на художника“?
– Да, много. Първоначално книгата беше отхвърлена отвсякъде – от издатели и агенти. Постоянно чувах, че никой не се интересува от мистерия, чието действие се развива някъде в Квебек. Но аз знаех, че това не е истина. Читателите преди всичко са любопитни. А книгите, както казва Емили Дикинсън, са фрегати… лодки, които ни отвеждат до места, на които обикновено не можем да идем. Емоционални места, но и реално съществуващи. Обожавам да чета са непознати места и култури. И така, след като „Убийството на художника“ беше толкова отхвърляна, изведнъж се превърна в международен бестселър. Това беше толкова вълнуващо и удовлетворяващо… И най-вече – изненадващо.
Печелила сте много награди. Коя е най-ценната за вас?
– Не искам да звуча много дипломатично, всички са много значими за мен. Мисля обаче, че най-вълнуващо за мен бе, когато получих Ордена на Канада. Щеше ми се родителите ми да бяха видели това. Щяха да са много горди!
Вие самата какво предпочитате да четете? Какво ще четете това лято?
– Преди време четях много криминалета, но вече не мога. Твърде близки са до „работата ми“ и винаги анализирам четивото си. Затова напоследък се наслаждавам на нехудожествената литература. Сега точно чета „The Map Thief“ от Майкъл Бландинг. Очарователна е.
А какво мислите за навлизането на електронните книги?
– Мисля, че има място в живота ни за електронните книги. Те са великолепно откритие. За хора, които обичат и им се налага да пътуват, е страхотно удобство. Някои хора имат по-напредничаво мислене, други обичат да четат от таблетите си. Аз лично не обичам. Предпочитам хартиените книги, обожавам книжарниците. Мисля, че хората спокойно могат да ползват и двете – и традиционните, и електронните книги. Според мен всичко, което позволява на хората да четат, е хубаво.
Планирате ли да пишете и в други жанрове?
– Не. Харесвам криминалната литература. Смятам, че този жанр ми дава най-много възможност и свобода да изследвам човешкия характер.
Личният ви сайт е изпъстрен с красиви фотографии. Снимането ли е вашето хоби?
– Ха-ха, радвам се, че хората харесват снимките ми. Те са начин да дам на хората възможност да добият представа за мястото на действието от книгите ми. Но не мисля, че съм добър фотограф. Моята страст е градинарството.
Фото: Личен архив на Луиз Пени
Интервюто взе Елена Бойчинова
Свързани заглавия
Излиза втората книга за детектив Гамаш от Луиз Пени
Луиз Пени: За какво човек да е романист, ако не може да си играе на Бог
„Убийството на художника“ от майсторката на криминалето Луиз Пени е вече на български
„Убийствено студена“ тук
„Убийството на художника“ тук
