Лира Литературно-рекламна Агенция
Десислава ВЕЛИНОВА
Най-хубавото на Маркъс Зюсак не е това, че умее да разказва забележително. Не е и това, че винаги успява да докосне читателя и да го накара да заобича героите, да заживее с тях. Дори не е това, че стилът му е разпознаваем и чудесен, странен и вълшебен, не е и факта, че пише със сърце и душа.
Най-хубавото на Маркъс Зюсак е, че съумява да напише детски книги, които да развълнуват и възрастни хора.
Познавате го от „Крадецът на книги“ и съм сигурна, че сте го обикнали. Ако сте чели и „Аз съм пратеникът“, то значи знаете, че определено е автор, който си струва да се следи. Сега обаче ми се иска да се върнем към по-ранното му творчество – за братята Рубен и Камерън Улф.
Тяхната история започва с „Аутсайдерът“. В тази първа част на трилогията се запознаваме с членовете на семейство Улф. Те все още не са глутницата, в която ще се превърнат във втората книга, но са тръгнали по този път. Фокусът пада върху Рубен и Камерън, но през погледа на Кам читателят става близък както с родителите им, така и с другия им брат и сестра им.
Лично за мен втората книга от трилогията за братята „Да се биеш с Рубен Улф“ е най-добрата и носи типично зюсакски дух, познат ни от предишните му издадени у нас книги. Тук определено героите израстват най-много, за да могат да достигнат до завършека на трилогията. В тази част семейство Улф преживява големи чисто житейски проблеми, които Зюсак разказва така увлекателно, че прелистваш страниците задъхано, а те все не стигат. Хубавото е, че следва „Когато кучетата плачат“.
Финалът на трилогията е добро продължение на вдигнатата от „Да се биеш с Рубен Улф“ летва и със сигурност е добър завършек на любима трилогия. Оставям на вас да разберете какво преживяват момчетата в нея. Ще ви кажа само, че силата понякога се крие на неподозирани места и че нищо не е по-силно от братската любов.
