Лира Литературно-рекламна Агенция
Златина ПЕТКОВА
Двата кратки текста в книгата на Йейтс – „Джон Шърман“ и „Доя“, вероятно ще предизвикат снизходителна усмивка у съвременния читател, любител на заплетените сюжети с множество обрати в тях. Тези истории ни връщат към иронията на Оскар Уайлд и наивността на Джейн Остин, припомняйки ни вкуса на класическата английска литература.
„Джон Шърман“ е разказ в стила на „Колко е важно да бъдеш сериозен“ и „Идеалният мъж“. Джон е провинциален богаташ и лентяй до момента, в който чичо му не го вика да работи при него в Лондон. Там младият мъж се запознава със своенравната аристократка Маргарет Лиланд, за която се й сгодява, воден от идеята да увеличи състоянието си. Твърде скоро обаче той осъзнава, че столицата с всичките й театри, галерии и светски приеми не струва нищо пред градинката му и спокойния живот в родната Бала. Там, където го чака и истинската любов – приятелката му от детинство Мери Картън.
„Доя“ е красива легенда за страстната обич между самотен великан и фея. Тя звучи толкова приказно, че си представяме как баща я разказва на сина си преди заспиване. В края й тъжните детски очи сякаш се обръщат към таткото, питайки го „ Доя наистина ли ще остане завинаги сам в страшното море? А ти ще ме научиш ли да играя шах толкова добре, че никога да не загубя своята фея?“
Вярвам, че книги като тази са нужни, за да ни върнат към спомена за това какво беше литературата преди егото на пишещия да измести историята. Тук имаме чувството, че разказът се измисля сам, а писателят спокойно се разхожда из думите, наблюдавайки случващото се. И някак ни се иска да останем още малко и да повървим с него, за видим какво ще ни донесе следващата дума.
„Джон Шърман“ и „Доя“ тук
