Джеймс Джойс до Хенрик Ибсен: Аз съм никой, а вие сте в центъра на сцената

05.04.2015 Критика

Понякога, за да бъде разгърнат потенциалът на един артист, той има нужда от подкрепата на своя идол. Дали Уолт Уитман щеше да е Уолт Уитман без сърдечното писмо на Ралф Уолдо Емерсън? Дали младият Херман Хесе щеше да има същия кураж, ако не беше подкрепата на Томас Ман? Същият е и случаят с Хенрик Ибсен и Джеймс Джойс. Представяме ви писмо на Джойс до неговия идол Хенрик Ибсен, публикувано в brainpickings.org.

Първият публикуван текст на Джойс е ревю на пиесата на Ибсен, „When We Dead Awaken“ (“Когато ние, мъртвите, се събудим”), през пролетта на 1900 г. Големият норвежки драматург, който по това време точно е преживял поредица сърдечни удари, е трогнат от положителното ревю на едва 18-годишния по това време Джойс. Затова той се свързва със своя английски преводач, критика Уилям Арчър, и го кара да изпрати благодарности на Джойс за ревюто. Джойс е много радостен и изпраща следния отговор:

„Уважаеми господине,

Благодаря за милите думи, които ми изпратихте. Аз съм млад ирландец, на 18 години, и ще пазя думите на Ибсен в сърцето си до края на живота си.

С уважение,

Джеймс А. Джойс.“

След по-малко от година Джойс, който скоро е навършил 19, изпраща писмо на Ибсен по повод 73-ия му рожден ден. Ето какво му пише:

„Не мога да опиша колко ме разчувства вашето съобщение. Аз съм млад, много млад мъж, и вероятно триковете, които умът ми си прави с мен, ще ви накарат да се засмеете. Но съм сигурен, че можете в паметта си да се върнете в годините преди да завършите университета, както съм аз сега, и да си спомните какво биха значили за вас думите на някого, на когото се възхищавате толкова, колкото аз на вас. Тогава ще разберете как се чувствам.

Не ме мислете за поклонник. Не съм такъв. И когато говоря за вас публично не се опитвам да привличам внимание с безсмислени тиради. Ние винаги пазим най-скъпото си за себе си. Никога не казвам какво ме свързва с вас. Как постиженията ви и битките, които водите, ме вдъхновяват. Не очевидните, материални битки, а тези, които се водят зад челото. Адмирирам начина, по който не се съобразявате с обществените канони на изкуството. Точно това е най-важното за мен, затова ви пиша.

Вашето творчество върви към своя край. Небосклонът притъмнява. Такива неща се пишат за вас, но тези хора не знаят. Аз знам, че вие пробихте пътя и стигнахте далеч. Сигурен съм, че ви очакват още много успехи и светъл лъч оттук нататък.

Като член на младото поколение, аз ви поздравявам. Поздравявам ви не със снизхождение, защото аз съм никой, а вие сте в центъра на сцената, не с тъга, защото вие сте вече стар, а аз много млад, не самонадеяно, но не и сантиментално.

С уважение,

Джеймс А. Джойс“

Писмото на авторът на „Одисей“ е част от сборника с негова кореспонденция „Selected Letters of James Joyce“ със съставител Ричард Елман. Той е публикуван през 2003 г.