Начало / Читатели / „Къде си, Бернадет?“ от Мария Семпъл (ревю)

„Къде си, Бернадет?“ от Мария Семпъл (ревю)

Десислава ВЕЛИНОВА

Всички питат „Къде си, Бернадет?“. От Бернадет обаче няма и следа.

Бернадет Фокс е изтънчена, успяла, признат гений и знаково име за архитектурата. Тя обаче е и ексцентрична, малко смахната и страняща от всякакви контакти с хора. Дотолкова, че дори личната й асистентка се намира на хиляди километри от нея – в Индия, и оттам урежда всичките й ангажименти, пазарува всичко необходимо, организира екскурзии, и, разбира се, борави с банковите й сметки. Единствената причина двете да се разбират толкова добре се корени именно в делящото ги разстояние.

Малко след като семейството на Бернадет се мести в Сиатъл, град, който тя не може да понася, Бернадет изчезва. Дъщеря й подхваща собствено разследване, опитвайки се да разбере какво е станало с майка й. Събира информация от имейли, факсове, бележки и дори доклади на ФБР. Именно на базата на тях е изградена книгата. Мария Семпъл използва изключително интересен похват за написването на романа и до последната страница успява да задържи вниманието на читателя.

Понякога Семпъл се впуска в подробности, но въпреки това пише приятно и разглежда теми, които са изключително актуални. Колко заети са родителите в днешно време всъщност и как не намират достатъчно време, което да отделят на децата си. Дори да си гуру в „Майкрософт“ и да се къпеш в пари, общността няма да ти прости отчуждението от другите хора. А това в град като Сиатъл няма как да не се отрази и на детето, което расте там.

„Къде си, Бернадет“ може да бъде разглеждан като роман за взаимоотношенията между майка и дете, безграничната и безусловна любов, която изпитват те една към друга. Макар Бернадет да е обсебена от желанието да е близо до детето си майка, дъщеря й не се отказва от нея нито за миг, дори и да е малко сърдита. В крайна сметна няма нищо по-важно от семейството и стига то да е заедно, ще се справи с всякакви кризи.

На въпроса от заглавието обаче Бернадет ще отговори едва на последните страници на романа. През това време вие ще отгръщате страница след страница в очакване да разберете истината. А дали романът ще завърши щастливо, оставям на вас да разберете.

„Предупреждавам, че вече никога няма да изпращам имейли или съобщения по мобилния телефон, нито да се обаждам по телефона на когото и да било. От днес нататък съм мафията: контакти само лице в лице или нищо.“

„Къде си, Бернадет?“ тук

 

Прочетете още

PAMUK_Orhan_The-Texture-of-Istanbul_FINAL_Cover_4

Орхан Памук за Истанбул: „Когато падне мъгла, е като градът от детството ми“

Писателят е роден точно там преди 72 години Носителят на Нобелова награда за литература през …