Лира Литературно-рекламна Агенция
Людмила ЕЛЕНКОВА, „Радио Хеликон“
Забавно е, когато не си гладен или просто не ти е вкусно, да те плашат с Баба Меца. То е, като преситен от литературни алегории, притчи и двусмислици, да опиташ хубава книга и натъкнал се на чиста емоция, сгушил се в страниците, примижал от удоволствие да знаеш, че страхът не съществува. В това му е вълшебството.
Ето го – „Чутовното нашествие на мечките в Сицилия”, детският роман на Дино Будзати в стихове и проза, илюстриран от самия автор. Великолепният превод на български дължим на Виктор Самуилов и Нева Мичева. Книгата е дело на издателство „Точица”.
Някъде в планините на Сицилия, от време което сигурно само вулканът Етна помни, се намира кралството на мечока Леонтий. Ловци залавят неговия син Тонио, а той, с повелята на бащиното си сърце, мечешка природа и дълг на пълководец, повежда ордата свирепи поданици към равнината. Всъщност никак не са страшни лакомите нашественици, битката им обаче е толкова самоотвержена, че с радост заставаме на тяхна страна. Разпознаваме дори в чертите им някои люде, на които ни приличат. И мечките така си мислят, та след безброй забавни и плачевни ситуации, чутовната им война с хората се превръща във всемирна любов. Синът на крал Леонтий е жив, Сицилия превзета, гладът утолен и цели тринайсет години човеци и мечоци живеят заедно в лукс и спокойствие. Но тъй като никой не може да избяга от своята природа, особено щом усвои нравите на другия, настъпва истински хаос. И поделяне на плячката, точно както се е случило след Втората световна война. Така я вижда авторът през 1945 г., когато пише тази книга.
Малко тъжен край й отрежда Дино Будзати. Той решава достолепният владетел да умре, бранейки народа си в морето. А мечките да се върнат в своя планински рай, където е вечна пролет. Обещали са на децата, че винаги ще ги намерят там.
Пък възрастните, нека употребяват всичко оставено на хората, с мечешка щедрост. И ако приказката на Дино Будзати с нещо напомня живота в собствената им държава, да оправят бърлогата си сами.
Иначе знаем – който се бои от мечки, да не ходи в гората!
„Чутовното нашествие на мечките в Сицилия” тук
