Лира Литературно-рекламна Агенция
Златина ПЕТКОВА
„На Вик Левъл, който ми каза, че дракони няма, а после ме заведе в леговището им.“
Кой не знае, че не съществуват дракони, както и че кукувиците не си правят гнезда? И изобщо що за безсмислица е цялата тази книга? Някакъв надрусан американец разказва какво му се е привидяло. Измисля си психиатрия, в която побъркана медицинска сестра се гаври брутално с пациентите. Ехо, няма такива клиники, Рачит е приумица на болен мозък, електрошокът е забранен, а Маккмърфи никога не се е раждал. Изяснихме го. Елате сега да ви покажем леговището на драконите.
„Полет над кукувиче гнездо“ не е просто една от любимите ми книги. Тя е онзи вик на лудост, който ме накара да поискам да счупя решетките на Нормалността. Да пожелая страстно свободата и да платя цената.
Живеем в свят-затвор, строго охраняван от чужди очаквания и наставнически размахани пръсти. Крехкото ни и едва шепнещо „Искам“ всекидневно е пребивано от безмилостното „ТРЯБВА!“. Ние сме двуметрови великани (точно като индианеца), на които са внушили, че са джуджета. От смели войни, каквито сме били в детството си, са ни превърнали във „вождове на метлите“.
Нужен ни е някой като Рандъл Патрик Макмърфи. Някой, който да влезе в битка със Системата и да я победи. Как ли? Ами като направи единственото, което тя не може да понесе – като й изсмее зверски в лицето. Смехът не го лови ни електрошок, ни лоботомия.
Злобна стара мома си играе със страховете на група изтерзани и загубили вяра в себе си мъже. Те са нейните кукувици. Пуска ги едни срещу други и се наслаждава на кръвта.И така до мига, в който в коридора на зандана се появява някакъв странен шемет. Бивш затворник и хитрец на дребно, на когото хич не му пука какви са правилата.
Винаги ще помня как Рачит минава да провери с огледалце измил ли е добре тоалетните. Тя цъка с език „Безобразие! Безобразие!“ , а Макмърфи се хили шумно и крещи „Е, явно няма да стана шеф на кенефите!“
„Каквато и да е окончателната диагноза обаче, не бива да забравяме едно : този човек не е обикновен.“ А необикновеността не се лекува. И добре че.
Признам си, аз се влюбих в Макмърфи. А Вие?
„Полет над кукувиче гнездо“ тук
