Наградата за литература на ЕС отиде при датчанин
На церемония, провела се във вечерните часове на 4 април в рамките на Панаира на книгата в Брюксел, бяха обявени носителят на Европейската награда за литература, както и петте книги със Специално споменаване.
Новият носител на наградата е датският писател Тайс Йорнтофт за романа си Jordisk, като той сподели, че правата за книгата му вече са продадени в България и тя ще бъде излезе с логото на „Персей“. 600-страничният роман представлява историята на едно модерно западно семейство, като действието се развива в течение на няколко десетилетия – от 1967-а до 2036 г. в Дания и Америка. Във всяка от частите на Jordisk се срещаме с различни членове на семейството и научаваме как са свързани те във времето и пространството.
Петте допълнителни награди, наречени Специално споменаване, бяха присъдени на:
- България – Тодор Тодоров, „Хагабула“, издател „Жанет 45“
- Германия – Дениз Утлу, Vaters Meer, издател Suhrkamp
- Исландия – Мария Елизабет Брагадотир, Sápufuglinn, издател Unaútgáfuhús
- Нидерландия – Шоле Резазаде, Ik ken een berg die op me wacht, издател Ambo|Anthos
- Словения – Тина Врскай, Na klancu, издател Cankarjeva založba
Председател на журито тази година бе украинският писател Андрей Курков и по неговите думи, „Първата Специална награда отива в България заради удоволствието от разказването, стила и преживяването. Най-напред усещате, че това е епична история, която проследява експедицията на Ернан Кортес, но после разбирате, че вие сте част от тази епична история, защото тя е за нас, за нашето общество, и какви са последствията от нашия избор. Пищно преливаща, „Хагабула“ е смесваща жанровете наслада от романовата изобретателност.“
Тъй като всеки от писателите е победител в собствената си страна и най-вероятно вече е покорил сърцата на читателите си, в публиката присъстваха българи, живеещи в Брюксел, които искаха да изразят подкрепата си са българския писател Тодор П. Тодоров. Да поздрави нашия номиниран писател дойде и посланикът на България Пламен Бончев. В духа на многоезичието всеки от авторите прочете кратък откъс от своето произведение на оригиналния език.
И българи, сред които бе и посланикът Пламен Бончев, подкрепиха в Брюксел нашия автор, чиято книга „Хагабула“ заслужи Специално споменаване
Наградата за литература на ЕС (EUPL) се организира от консорциум от асоциации, включващ Федерацията на европейските издатели (FEP) и Европейската и международна федерация на книготърговците (EIBF), с подкрепата на програмата „Творческа Европа“ на Европейския съюз.
Наградата се връчва от 2009 г. и има за цел да насърчи интереса към съвременната европейска литература. Конкурсът е отворен за 41 страни, които участват в програмата „Творческа Европа“. Всяка година национални журита в една трета от страните предлагат автори, като по този начина всички страни участват на три години. Тази година се проведе 15-тото поред връчване на наградата, като 13-те номинирани автори бяха от Албания, България, Дания, Германия, Унгария, Исландия, Латвия, Малта, Нидерландия, Португалия, Сърбия, Словения, Тунис.
Досега наградата е присъдена на общо 176 писатели. Наградените книги се превеждат и разпространяват във всички европейски страни, което променя изцяло кариерата на писателя и съдбата на романа. Досегашните български лауреати на Наградата за литература на Европейския съюз са Калин Терзийски със сборника „Има ли кой да ви обича“, Милен Русков за романа си „Възвишение“ и романът на Ина Вълчанова „Остров Крах“, както и Георги Бърдаров с „Absolvo te“.
Всички номинирани автори ще бъдат популяризирани на европейската литературна сцена, за да достигнат до по-широка аудитория и до читателите извън техните национални и езикови граници. Носителят на наградата получава 10 хил. евро и още 10 хил. за превод на книгата, а отличените със специално споменаване получават 5 хил. евро плюс още толкова за превод.
Светлозар Желев, член на българското жури, сподели, че интересът към „Хагабула“ вече е много сериозен, с оферти за издаване на четири езика, по думите на Желев, самият той вярва, че за този роман тепърва ще се говори в България, Европа и навсякъде по света.
Комисарят по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Илияна Иванова заяви: „Всички номинирани тази година произведения показват богатството и разнообразието на европейската литература. В Европейската комисия се гордеем, че чрез превод и разпространение подкрепяме награда, която помага на талантливи писатели от цяла Европа да се свържат с читателите по света.“
Рикардо Франко Леви, председател на Федерацията на европейските издатели, от своя страна каза: „Поздравявам Тайс Йорнтофт и специално споменатите писатели. Към всички номинирани автори: да попаднете в дългия списък на наградата за литература на ЕС е уникален шанс да увеличите видимостта на книгата си пред професионалната публика и разбира се, пред читателите. Бих искал да насърча всички вас да се възползвате по най-добрия начин от възможностите, дадени от наградата, и след няколко месеца да имаме възможност да прочетем много от вас в превод.“
Жан Люк Треутенер, съпредседател на Европейската и международна федерация на книготърговците, каза в речта си: „Поздравявам Тайс Йорнтофт за спечелването на Наградата за литература на ЕС за 2024 г. и петте специални споменавания, както и всички номинирани автори в това издание. Тяхната литературна творба ще затвърди ролята на наградата като посланик на разнообразието и богатството на съвременната европейска литература, подкрепяйки посланията за толерантност и взаимно разбирателство. Пожелавам романите им да намерят заслуженото признание в книжарниците в Европа и извън нея и да допринесат за създаването на връзки между регионите и културите.“
„Вие сте част от тази епична история, защото тя е за нас, за нашето общество“, каза за „Хагабула“ председателят на журито Андрей Курков
Ето го и откъсът от „Хагабула“, прочетен на церемонията
„Кондор се спуска над океана. Едва докосва водата – прохлада, благодат. Всичко свети – крилата и небето, вълните, лумнали в пламъци. Бяло платно блести в синевата. У дома ленен чаршаф повтаря същия рефрен, подухван от вятъра. Две тихи ръце, аромат на сапун и пролет. И конецът на времето – в дланта на дете. Изгряват земята, небето, дъждът, всяко стръкче трева. Божурът се разтваря за слънцето. Лъхва повей, потреперва игликата, пчела каца в синия цвят. Капка роса се таи в листото на ореха. Дете сънува пеперуди, озарени от мълния. Някой бяга. Следобедът спуска жалузи над житата, става късно. Жена плаче, окъпана в луна. Звезди огряват висините, светулки рисуват нощта. Лятото е майка и светът няма край. Но ето, нещо тъмнее. Кондорът търси сушата, сянка пленява крилете му. Самотен кораб потъва в морето. Всичко е далеч – младостта, часовете, годините. Само Испания е вечна, никога забравена. Гръм изяжда съня на рибата, погълнала корабокрушенец. В сърцето на тигъра се ражда елен. Студен циклон пори степта, подгонва вълци, жерави, змии. Пустошта се разклаща, нещо в тайгата мълчи. Завързват лодките в пристанището. Вятърът шепне черна молитва, рибарите надяват ботуши. Тъмна луна изгрява – слънце от мрак. И ето, нощ връхлита от онзи свят в този. Хагабула навсякъде.“