Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Фактът и измислицата са до такава степен смесени в моята работа, че сега, поглеждайки назад, трудно мога да различа едното от другото“, казва Съмърсет Моъм. Десетте разказа в настоящото издание, преведени умело от Надежда Розова, са съвършено свидетелство за правотата на това твърдение. Томчето излиза по случай 150-ата годишнина от рождението на обичания белетрист и драматург, известен още като „най-четения английски писател след Дикенс“.
Действието се развива в Източна Азия – Сингапур, Малайзия, Борнео и други колониални аванпостове на бившата Британска империя, където авторът е кръстосвал и трупал впечатления от първа ръка. Независимо дали става дума за нереализирана оперна звезда, за нарцистичен всезнайко, който най-неочаквано спасява достойнството на непозната жена, за бягство с кораб от сбъднато проклятие или зa похотлива и начетена съпруга, готова на всичко, за да съблазни неопитен младеж, „Далекоизточни разкази“ разкриват Моъм като прозорлив сърцевед – понякога язвителен, друг път не толкова, ала не и като съдник на човешката природа. Показателни са думите на героя от разказа „Стъпки в джунглата“, според когото е по-важно не какво вършат хората, притиснати от извънредни обстоятелства, а какво представляват в ежедневието си.
В една от мемоарните си книги Съмърсет Моъм обяснява житейската си философия със своя скептицизъм относно вродената доброта и интелигентност на човека. („Не мисля, че съм по-добър или по-лош от повечето хора, но знам, че ако запиша всяко действие в ума си и всяка мисъл, която е минала през ума ми, светът ще ме смята за покварено чудовище.“) Оттам идват стипчивите цинично-саркастични ноти в тия пленителни „екзотични“ разкази – същински дестилат на неговото литературно умение, но и на усета му за неочакваното и абсурдното. Сюжетите ни връщат към колониалната епоха, но свежестта им остава непокътната, защото силите, определящи динамиката на човешките взаимоотношения, не са се променили особено. Нито са изчезнали онези морбидни, рушителни импулси и подмоли на човешката натура, които са в състояние да взривят крехката хармония в една космополитна среда. Въпреки че не е очевиден привърженик на мнимото „превъзходство“ на бялата раса, Моъм не се проявява и като яростен критик на колониалното високомерие. Затова пък портретите му са психологически достоверни до най-финия щрих и по-скоро потвърждават критичния модерен възглед за империализма. Като оставим настрана неизбежния сблъсък на културите, някъде на дъното на всяка история е утаено смирението на разказвача пред повелите на съдбата и пред императивната мощ на любовното чувство, което е в състояние както да възвиси човека, така и да го погуби.
Сборникът „Далекоизточни разкази“ е възможност да изпитате копнеж по места, където никога не сте пристъпвали. Да отпивате джин слинг или джин битер, докато се дивите на магнолиите, да усетите тропическата влажност и да послушате цикадите, сякаш се разхождате в колониални домове с техните високи тавани и дълги лениви следобеди на верандите, заобиколени от каучукови плантации. Моъм е ненадминат в насищането на така изградената атмосфера с тревожно очакване, а нюансираното му разбиране за човешката емоционалност кара читателя да осъзнае колко лесно подобна среда, далеч от родния дом, може да тласне героите отвъд ръба на разума. Сякаш джунглата подлудява всички и изостря всички дремещи конфликти. Личният ми разказ фаворит се занимава с един арогантен бъбривец – вездесъщия господин Келада, но ако трябва да посоча само един бисер от този искрящ наниз от истории с непредвидим развой, заради който си струва да посегнете към сборника, то той навярно ще е „Нийл Макадам“.
За да се съгласим, че изкуството е една от големите ценности в живота, то трябва да учи хората на търпимост, мъдрост и великодушие. Това е веруюто на писателя, завещал на поколенията десетки романи и пиеси, пътеписи, есета и удивителни разкази, в които заменя с лекота наблюденията си върху лондонското висше общество и Френската Ривиера („слънчево място за сенчести хора“) с пристрастяващата екзотика на Далечния изток и островите на Южния Пасифик. Защото, ако перифразираме думите на един от героите му, красотата е онова удивително нещо, което творецът изтръгва и досътворява от хаоса на света.
