Говорим с преводачката на новото издание на „Към себе си“ за вечните послания на Марк Аврелий
Д-р Марта Методиева е дългогодишен преподавател по латински език, преводач, журналист и редактор. Понастоящем преподава в 129 ОУ „Антим I“, в СУ и в Първа Английска гимназия в София. Решихме с нея да изпратим 2023-а, поставяйки томчето „Към себе си“ като крайъгълен камък за в бъдеще, защото то винаги е напътствало хората във всякакви житейски ситуации.
– Г-жо Методиева, какво трябва да знаем за езика, на който е писана книгата на Марк Аврелий?
– Марк Аврелий, макар и римски император, е писал размислите си на старогръцки – белег за добро образование и вярност към гръцката философска и риторическа традиция. Стилът му е ясен, конкретен и без излишна претенция. Формата на произведението му напомня жанра диатриба – разговор с въображаем събеседник, но при Марк Аврелий събеседникът е той самият. Сякаш философът говори на императора.
– Това характерно за времето си послание на император ли е – слово, което съвременниците му очакват да чуят?
– В писанието на Марк Аврелий няма нищо характерно, типично или очаквано от съвременниците му. Словото му е хубава изненада за тях. Той е един от малцината „златни императори“, смятан за властника-философ, нещо, което в столетната и изпълнена с насилие традиция на Римската империя много рядко се случва. 200 години след Аврелий Юлиан Апостат поема по път, подобен на неговия, но управлението му е твърде кратко, за да остави някаква осезаема следа. Предвид това, че Марк Аврелий пише размислите си по време на военните си кампании срещу германите, те по-скоро имат характер на личен дневник и не са мислени да стават достояние на широка читателска среда. Открити са случайно след смъртта му и са издадени без изричната му воля. Писанието му няма литературна и философска завършеност и последователност, не представя систематична разработка на стоицизма.
– Как идеите на човек, живял преди две хиляди години, продължават да работят и днес? Мнозина ги сравняват с приложна психология…
– Силата на Марк Аврелий се съдържа в неговата човечност, искреност и непринуденост. Рядко се случва някой автор да говори на себе си, без да се съобразява как звучи и как ще бъде възприет от своите читатели. Онова, което императорът представя, не са негови собствени идеи, а личната му интерпретация на еклектическото направление на Новата стоа. Тя се занимава не толкова с теоретичната страна на философията, а с отнасящото се до човешкото поведение и етика. Именно в това се съдържа актуалността и приложимостта на думите на императора-философ. Неговият стремеж към етично поведение, мъдрост и уравновесеност води до постигането на така важната днес емоционална интелигентност или практикуването на основните философски принципи за добро и разумно живеене.
– Въз основа на вашия учителски опит, мислите ли, че вече сме изгубили връзка с днешните младежи и възможно ли е да ги заинтересува древният Марк Аврелий?
– От дълги години се занимавам с преподавателска дейност именно за да не загубя връзката си с младите хора. Това е възможно, макар и доста трудно на моменти, стига възрастният да се опита да погледне света през погледа и чувствата на детето. Когато опрем до хилядите електронни игри, които децата играят, и общуването предимно с образи, а не със слово, задачата се превръща в голямо предизвикателство. Докато не осъзнаем, че образите са отново символи на повечето идеи и принципи, с които се занимават и книгите. В този смисъл, днешните деца преминават през същите етапи на порастването, опознаването на емоциите и добиването на социална зрялост, както и ние, техните родители. „Към себе си“ е една от малкото книги, в които се обсъждат теми, които вълнуват всеки, все едно на каква възраст е. Бих използвала обръщението на императора Марк Аврелий към себе си, за да покажа на децата, че това е най-важният разговор, който човек трябва да проведе. Разбира се, когато е готов за това.
Въпросите зададе Людмила Еленкова