Лира Литературно-рекламна Агенция
Три заглавия от различни епохи, на които се смеем и плачем едновременно
„Кентърбърийски разкази“ е сборник в мерена реч, създаден на прага между Средновековието и Ренесанса. Негов автор е английският поет и философ Джефри Чосър, когото сравняват с италианеца Джовани Бокачо – прочутият му „Декамерон“ показва подобна галерия от образи. Деликатна работа е да бъркаш в душата на народа, за нея се иска финес и професионилизъм, не литературно превъзходство. За щастие Чосър на средноанглийски достига до нас в превод на проф. Александър Шурбанов. Бързо се вписваме в група поклонници в една таверна край Лондон, тръгнали за катедралата в Кентърбъри. За да мине времето, всеки от компанията трийсетина човека от различни класи, пол, възраст и най-вече темперамент, започва да разказва по една история. Чосър ги превръща от унило шествие пилигрими в трупа странстващи артисти, които сякаш пътуват не към мощите на погребан светец, а за да събират аплодисменти от хората. Поетичната форма допълва усещането за всенароден празник, на който всички са живи и искрени.
––––––––––
„Мефистофел“ е роман от сина на писателя Томас Ман – Клаус Ман. Въпреки своя произход и добро образование, младият не е галеник на съдбата. Клаус трябва да доказва на всички, че със собствени сили се изгражда като творец. Заради нацисткия режим, който обхваща Германия, писателят е принуден да емигрира. Той пише романа „Мефистофел“ когато Третия райх е още във възход, но всички са единодушни, че книгата предсказва края му. Неслучайно подзаглавието ù е „История на една кариера“. Главният герой е актьор, който приема да сключи сделка с властта. Заслепен от своя талант, истинска звезда в театъра, той не вижда по време на репетициите, че света наоколо се променя, отношението на хората също, и остава да играе сам Мефистофел на сцената, да бъде шут, марионетка, забавляваща онези, които дърпат конците. Книгата е своеобразно огледало на Германия от 30-те години, фокусирана в образ, който вместо апогея на кариерата си преживява едно трагическо падение.
––––––––––––
„Бялата гълъбица на Кордова“ разпръсква щедра палитра от емоции, в стихията на голямата руска писателка Дина Рубина. Това пак е зрелищен роман за двете лица на твореца, люшкащ се от една крайност в друга, от възвишеното към низостта. Тук имаме работа с украински евреин, роден във Винница, учил живопис в Ленинград, поработил малко в Швеция, накрая се преместил в Йерусалим. Захар Кордовин е талантлив художник и неосъществен гений, безспорен капацитет в областта на изкуството, особено в търговската му част. Същевременно той е космополит, авантюрист и фалшификатор на картини, които сам рисува и продава под имената на световни творци. Невероятно впечатление оставя цялата подмяна на миналото, която следва в семейната и обществена история на този рафиниран мошеник. Чудим се да му се възхищаваме ли, трябва ли да ни е мъчно за него, защото е жертва на обстоятелствата, или все пак да си отваряме очите, докато не е прерисувал и днешната карта на света, по свой формат!
––––––––
Людмила Еленкова
