Лира Литературно-рекламна Агенция
Като нова среща със стари приятели действа всеки роман на Ричард Озмън
Неговата поредица „Криминален клуб „Четвъртък“ ще повдигне настроението на всички вкъщи – от тийнейджъри до старци, макар че не описва идеалното семейство. Само англичанин и комедиант с таланта на Ричард Озмън може да направи група пенсионери конкурент на полицията, която напразно се опитва да ги укроти, понеже те си врат носа навсякъде. Четирима симпатяги от старчески дом са открили вълнуващо хоби – да разследват неразкрити престъпления. За тях това е въпрос на чест, плюс няколко чаши чай и мъфини за похапване.
Досещаме се, че компанията пародира известни ченгета с характер в литературата. Логиката им действа безотказно, сплотеността им е за уважение! Елизабет например е истински Джеймс Бонд в пенсия. Сега тя се грижи за съпруга си, който има прогресираща деменция и играе шах без проблем, само не бива да се доверяват много на преценките му, че забравя… Ибрахим е бивш психиатър, елегантен и проницателен, той вижда мотивите на всеки заподозрян. Рон е политик, несломим борец за правата на работническата класа. Нарича сблъсъците по време на стачки „щастливи времена“. Джойс е кокетка, носи жилетки и бижута, има куче, води си дневник, и нищо че е влюбчива, тя завинаги остава вярна на паметта на покойния си съпруг. С нея не може да се спори. Героите, описани с оптимизъм и без грам сладникава печал, са вдъхновени от майката на самия Ричард Озмън, която често споделяла случки от живота на пенсионерите. Тук те действат като отряд за бързо реагиране, а предишните занимания на всеки от тях – в разузнаването, политиката и медицината, демонстрират морал и възпитание, от които можем да се учим.
Впрочем първият роман от поредицата „Криминален клуб Четвъртък“ се превърнал в един от най-продаваните за цялата история на детективския жанр във Великобритания. За три дни се изкупили над 40 000 копия от книгата. Права за неговата екранизация придобила компанията на Стивън Спилбърг.
В задължителните благодарности накрая на третата част – „Куршумът, който не улучи“, авторът се обръща към „всички невероятни служители в книжарниците по целия свят“. Този жест е достатъчен, за да го четем и препоръчваме още повече. Ричард Озмън явно уважава труда на хората, както пише истории против самотата и за обичта на техните възрастни родители.
Людмила Еленкова
