Лира Литературно-рекламна Агенция
На 30 април 1883 година в Прага, в семейството на беден учител, е роден авторът на европейската класика „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война” Ярослав Хашек.
Нека си припомним някои негови незабравими мисли, доказващи, че за верните наблюдения няма нито времеви, нито териториални граници. Както и за смеха.
Най-хубавото в този живот е да се правиш на идиот.
Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.
Скромността краси мъжа, но истинският мъж не носи украшения.
Няма мръсни думи. Има мръсни хора.
Човек иска да бъде гигант, но в действителност е боклук.
След разврата и оргиите винаги идва моралният махмурлук.
На всичко трябва да се гледа безпристрастно. Всеки може да сгреши, а ако започнеш прекалено дълго да мислиш за нещо, навярно вече грешиш.
Исус Христос също е бил невинен — каза Швейк — и все пак са го разпнали. Кой ти бръсне невинните. Никога, никъде, никой не ги е бръснал.
“Затваряй си устата и продължавай да служиш.” – както ни казваха в казармата.
Нека е било, както и да е било, все е някак си било, още никога не е било, някак да не е било.
Без лъжа и измама също не може. Ако всички са почтени и мислят само за благото на другите, нямаше да спираме да се караме. Дори прекаленото добро понамирисва неприятно.
Не всички могат да бъдат умни. Като изключение трябва да има и глупави, защото ако всички са умни, на света ще има толкова ум, че от това всеки втори човек ще стане пълен идиот.
Не е на добре, когато човек изведнъж започне да философства – това винаги намирисва на делириум тременс…
Той тичаше след нея 2 седмици и винаги се връщаше бесен от телеграфния офис, като казваше за нея: „Тя е курва. Не иска да спи с мен.“
„Лайно”, каза той, колкото да завърже разговор.
