Лира Литературно-рекламна Агенция
За автора на над хиляда разказа и на класическия роман „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“ Ярослав Хашек е добре да си спомняме при всеки подходящ повод. Такъв днес е 101-годишнината от смъртта му. Защото неговите понякога грубовати, но винаги удрящи в десетката заключения са брилянтен пример за един честен човек, гледащ на нашите рай и ад през обаятелното чистилище на смеха.
Най-хубавото в този живот е да се правиш на идиот.
Скромността краси мъжа, но истинският мъж не носи украшения.
Няма мръсни думи. Има мръсни хора.
Човек иска да бъде гигант, но в действителност е боклук.
Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.
След разврата и оргиите винаги идва моралният махмурлук.
На всичко трябва да се гледа безпристрастно. Всеки може да сгреши, а ако започнеш прекалено дълго да мислиш за нещо, навярно вече грешиш.
Исус Христос също е бил невинен — каза Швейк — и все пак са го разпнали. Кой ти бръсне невинните. Никога, никъде, никой не ги е бръснал.
“Затваряй си устата и продължавай да служиш.” – както ни казваха в казармата.
Нека е било, както и да е било, все е някак си било, още никога не е било, някак да не е било.
Без лъжа и измама също не може. Ако всички са почтени и мислят само за благото на другите, нямаше да спираме да се караме. Дори прекаленото добро понамирисва неприятно.
Не всички могат да бъдат умни. Като изключение трябва да има и глупави, защото ако всички са умни, на света ще има толкова ум, че от това всеки втори човек ще стане пълен идиот.
Не е на добре, когато човек изведнъж започне да философства – това винаги намирисва на делириум тременс…
Той тичаше след нея 2 седмици и винаги се връщаше бесен от телеграфния офис, като казваше за нея: „Тя е курва. Не иска да спи с мен.“
„Лайно”, каза той, колкото да завърже разговор.
