Лира Литературно-рекламна Агенция
Мариета Иванова, Хеликон Русе
Несъмнено Рагнар Йонасон се превърна в един от крими любимците ми със свежия си стил, четивния изказ, интересните герои и още по-важното – накара нескритата ми ненавист към зимата да стихне на фона на засилващият се мой интерес към Исландия.
Когато разбрах, че поредицата за разследванията на младия инспектор Ари Тор Арасон, познат като Преподобния, се е сдобила с превод на трета книга на български език, изпаднах в дива еуфория. Според мен „Ледена тишина“ е още по-интересна! Тук ще направя едно лирично отклонение: Всички знаем, че Исландия е малка страна. За сравнение, броят на населението на Рейкявик е по-малък от този на населението на Русе. И в тази връзка, с всяка следваща прочетена книга от серията „Мрачна Исландия“, един въпрос не спира да тормози съзнанието ми: Ще остане ли жива душа да лови херинга насред фиорда в китното градче Сиглюфьордюр или Рагнар Йонасон ще убие всички? Това е в кръга на шегата, разбира се.
В първата част от десетте години на XXI век вирус поставя малкото северно градче Сиглюфьордюр под карантина за кратко. Жителите му стават мнителни към съгражданите си, двама умират, останалите не си подават носовете от домовете си. Градът затихва напълно. И това е съвсем нормално във време на епидемия. Тогава скучаещият Ари Тор попада на стар случай на мистериозно самоубийство и подтикнат от любопитство се заема с него. Ето това, лично за мен беше най-интересната част от целия роман – прочетох го на един дъх и след това бях потресена!
На фона на гореспоменатите събития, в столицата Рейкявик, се разиграва политически заговор, който взима невинни жертви в буквалния смисъл, а последвалото отмъщение е кърваво. Отново се срещаме се с журналистката Исрюн, с която се запознахме в „Черен мрак“ – образ, който много харесвам и се надявам да се задържи до края на поредицата с положително развитие, разбира се.
Знаете ли? Истинските чудовища са хората. Точно така. Тогава, когато оставиш низките потребности да надделеят над здравия ти разум. И не само. Дори намеренията ти да са били благородни в началото, когато параноята замъгли съзнанието ти, тогава се раждат зверовете. Мисля, че това е основната тема в последната книга на Рагнар Йонасон, издадена на български. И още, ако психопатите се раждат психопати, то нормалните хора се превръщат в убийци под влиянието на външни фактори.
„Ледена тишина“ е още едно доказателство, че северноевропейските автори са новите крале на съвременното криминале. Поредният бисер в короната. Страшно много ми хареса! Както споменах по-горе, това е фаворитът ми от поредицата дотук. Отдавна не ми се беше случвало съвременен криминален роман така да ме погълне, че след последния абзац да съм някъде другаде освен здраво стъпила на краката си. Общото ми състояние наподобяваше нещо като транс. Точната ми реакция, след като осъзнах, че книгата е свършила, беше: „Защо свършва сега?!?!?!?! Нищо не разбирам! НЕ МОЖЕ ТАКА!!!“. Честно. Стоях с широко отворени, невярващи очи, пръстите ми трескаво прехвърляха последните няколко страници, а съзнанието ми отказваше да приеме подобен край. Сега нетърпението ми за следващата част от разследванията на Ари Тор Арасон е още по-голямо. В заключение ще кажа, че Рагнар Йонасон е невероятен и изобщо не съм изненадана, че толкова много фенове на жанра са влюбени в него и книгите му. Жадувам да го срещна на живо! Толкова много въпроси имам… Мили хора от ИК „ЕРА“, издаващи страхотни криминалета, няма ли да ни зарадвате? Обещавам да не припадам когато го видя! Е, ще се опитам. 😉
Мариета Иванова, Хеликон Русе
