Начало / Критика / Скандинавски ноар

Скандинавски ноар

Мариета Иванова, Хеликон Русе

228485_bЧерен мрак“ (Мрачна Исландия 2*) от Рагнар Йонасон е втората книга от поредицата за случаите на Ари Тор – младия детектив, оставил забързания живот в Рейкявик, за да натрупа полицейски опит в малко северно градче в сърцето на красив фиорд.

Годината е 2010-а. В Исландия е лято, но страната и хората ѝ все още се възстановяват след като преди няколко месеца силно изригване** залива столицата с тонове вулканична пепел, а въздушните коридори в голяма част от Европа остават блокирани.

За разлика от динамичното ежедневие на големия град, в северните части на острова е сравнително спокойно. Но само докато не се появява труп на мъж, пребит до смърт. И така новият ни любимец Рагнар Йонасон още веднъж разбунва духовете в Сиглюфьордюр. Следват нов заплетен случай за Ари Тор Арасон и компания; трафик на плът, още мрачни тайни и мръсни сделки под повърхността на айсберга, същинското затъмнение.***

Скандинавският ноар**** е един от най-предпочитаните напоследък жанрове от почитателите на трилъри. Причините са много: енергията, усещането, изразните средства, цялостният послевкус, които ти оставят след последната страница са различни от тези на западния модел и най-вече човешкото същество като основен градивен елемент на повествованието със своите чувства, слабости, тъмните кътчета на душата му, отношенията му с околните. И тук убийството, всички останали престъпления, на които ставаме свидетели, докато четем „Черен мрак“ – явни и прикрити, са използвани само за фон на цялостната история. Има и още нещо. Природните картини, които авторът рисува със средствата на езика, като задушаващата вулканична пепел в града, която дори усещаш в устата си; незалязващото слънце, което е способно да те докара до лудост; тесните планински тунели, кристалните води на фиорда; скалите, които като че ли изяждат небето – никога досега не съм изпитвала по-удовлетворяваща клаустрофобия! И ако в „Снежна слепота“ само ни е било намекнато за по-нататъшното израстване на героите, то тук вече ставаме свидетели на тяхното постепенно надграждане. Дори очаквам един от тях да стане причина за доста интересни събития в някоя от следващите части на поредицата, но да си остане между нас! 😉 Авторовото перо бавно и търпеливо наслагва всеки един слой от личността и характерите на героите, като не забравя да ги подправи с щипка емоционална обремененост за по-наситен вкус.

Рагнар Йонансон-1604415165Рагнар Йонасон, млад и талантлив, фен на Нейно Величество Агата Кристи, явно отлично знае как да задържи интереса на читателя, защото за пореден път ни изправя на нотки в очакване, едновременно спокоен, едва разгръщащ сюжета, докато напрежението се просмуква в съзнанието ти, пъпли по мозъчната ти кора като термит. Представям си го как той, самият Йонасон, стои тихо в някой тъмен ъгъл и хитро потрива длани, като знае, че отново оплита жадния читател в мрежите си.

Силно препоръчвам „Черен мрак“ на всички почитатели на висококачественото криминале. На хората, прочели „Снежна слепота“ припомням да продължат серията. Очакват ни още по-заплетени случаи и още по-емоционална завръзка!

––––––

*“Мрачна Исландия“ (Dark Iceland) е оригиналното заглавие на поредицата за Ари Тор Арасон. Не съм сигурна как точно издателството го превежда на български, но „мрачна“ ми звучи много по-добре от „тъмна“.

**През пролетта на 2010 година изригва вулкана Ейяфятлайокутл в Исландия. Тогава месеци наред въздушния транспорт в Европа е затруднен, а столицата Рейкявик наистина претърпява огромно замърсяване заради вулканичната пепел. Именно изригването на този вулкан е споменато и в „Черен мрак“. Иначе в Исландия наскоро отново изригва вулкан. Като цяло вулканичната дейност на острова е доста активна.

***Оригиналното заглавие на книгата е „Myrknætti“, което в превод от исландски ще рече буквално тъмнина, затъмнение. Почти същото е и английското заглавие „Blackout“ − затъмнение. В случая израза „затъмнение“ се възприема метафорично, имайки предвид тъмните тайни, които хората крият един от друг и тъмните, скрити кътчета на човешката душа. В поредност заглавията от поредицата са:

  1. „Снежна слепота“, 2020 г. (Snjóblinda, 2009)
  2. „Черен мрак“, 2021 г. (Myrknætti, 2011)
  3. Rof, 2012
  4. Andköf, 2013
  5. Náttblinda, 2014
  6. Vetrarmein, 2020

!! Бележка към българските читатели: Моля, не се подвеждайте по американските издания на поредицата и номерацията в Amazon или Goodreads. В САЩ първо излизат първа и четвърта книга (“Nightblind”), като пропускат две книги и след това се връщат към втора, която там излиза като трета. Много е объркано. Тук серията се публикува хронологично (поне засега) и затова огромни благодарности на издателство „Ера“, че следват оригиналната поредност! <3

****Понятието „скандинавски ноар“ навлезе у нас неотдавна и за почитателите на криминални романи не е нещо непознато. Причината да използвам същото понятие за книга от исландски автор е, че повечето (ако не и всички, но все още не съм прочела всички) криминални издания, писани от исландци притежават, чертите на скандинавски ноар, въпреки че специалистите по география и икономика са на различно мнение. 😉

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...