Зорница Гроздева, Хеликон Велико Търново
Вторият роман от поредицата „Своенравните деца” на Шонин Макгуайър „Долу сред вейки и кости” ни връща назад във времето, дълго преди да започне действието на първата книга „Всяко сърце е врата”, още преди близначките Джак и Джил дори да се родят. Те не са нито желание, нито мечта на родителите си. Появяват се на този свят като нещо, с което баща им да впечатли шефа си, а майка им да има за какво да говори с приятелките си. Извън това си предназначение те са просто товар, с който се занимава баба им.
Но се оказва, че калъпите, в които се опитват да ги напъхат родителите им, не са им по мярка и двете растат без да срещат разбиране, обич или топлота. И понеже не познават тези чувства, не ги изпитват една към друга. Децата се опитват да се примирят с факта, че никога няма да бъдат достатъчно добри, умни, чисти и послушни, за да заслужат обичта на родители си, а в същото време се борят да не изгубят истинската си същност. Съвсем неочаквано на единственото място, където са се чувствали истински обичани, се отваря врата, отвъд която ги очаква един нов свят – свят на призрачни гори и кървави луни. Свят, призоваващ само онези, които са му нужни.
Изправени са пред избора дали да останат заедно, като продължат да се конкурират за обичта и вниманието на Господаря и Доктора, или да се разделят, да тръгнат по различни пътища, всяка от тях прави избор, за който ще трябва да понесе тежки последствия пред новия свят. Докато вратата към миналото им не се отвори отново.
Когато животът не успява да ти направи място и да те побере в себе си, тогава в сърцето се отваря врата към онзи свят, в който принадлежиш истински.