Лира Литературно-рекламна Агенция
Незавършената история е била открита от сина на писателката
„Четирите кътчета на сърцето“ е намерена след смъртта на Саган през 2004-а. Историята е вече публикувана във Франция и България.
„Четирите кътчета на сърцето“ е недовършена история от 200 страници от авторката на „Добър ден, тъга“, която предизвика фурор заради начина, по който изобразява лишения от смисъл живот на лекомислените богаташи. Историята е била открита от сина на писателката – Денис Уестхоф.
В Париж слуховете са изпреварили публикуването на книгата и вещите в тази област са предсказвали разтърсващо начало на периода rentrée littéraire (времето от август до ноември, когато на пазара се появяват повечето от значимите заглавия за годината).
Подобно на дебютния роман на Саган, който тя пише на 17, „Четирите кътчета на сърцето“ е лаконична дисекция на живота на висшата буржоазия.
Романът е съсредоточен върху необичаен любовен триъгълник, който включва Лудовик Кресън, който е изградил богатстото си благодарение на производството на зеленчуци. Подобно на авторката, той претърпява сериозна автомобилна катастрофа и в последствие започва любовна връзка със свекърва си.
В разгара на славата си, през 1957 г. Саган катастрофира със своя Астън Мартин и изпада в кома. Инцидентът не успява да потуши страстта ѝ към колите и след като се възстановява, тя шофира сама от Париж до Монте Карло, за да залага в казиното.
Младата Саган е скандализирала парижкото общество с ролята си на бисексуален хедонист, когато през 1950-а искрите на младежката революция са започнали да прескачат.
Синът й коментира, че романът е саркастичен типично в неин стил – невероятно приключение, понякога достигащо до наглост, в бароков стил
Уестхоф, който е известен фотограф, казва, че е забелязал двутомния ръкопис в чекмедже. Определя това като чудо, защото се е случило по време на съдебните битки за собствеността на Саган, когато имуществото ѝ е било задържано, продавано и раздавано. Ръкописът е бил фотокопиран толкова много пъти, че очертанията на някои букви са неясни, коментира още синът. В предговора към книгата, той пояснява, че е занесъл ръкописа на издателя на Саган, но той не е искал да го публикува.
Уестхоф е работил над ръкописа сам, добавяйки липсващи думи, а понякога и цели абзаци, защото корекциите са били неизбежни. Все пак е внимавал да не променя тона или стила на романа.
