Лира Литературно-рекламна Агенция
Седем примера, че рисунките им са известни, колкото книгите
Има една приказка, че кадърният човек го бива във всичко – точно така стоят нещата и с писателите, които смело хващат четка, молив или пастел, че да илюстрират сами своите книги. Точно илюстрациите им понякога се превръщат в толкова разпознаваеми, че веднага ги свързваме и с написаното от тях. Ето няколко примера за това…
Александър Пушкин – поетът рисувал с удоволствие, докато съчинявал творбите си. По-сериозно обаче на рисунките му започва да се гледа едва в средата на миналия век. Най-голяма популярност придобиват автопортретите му. Придава образ обаче и на най-известните си герои – например Евгений Онегин. Ръкописите му са осеяни с рисунки и сами по себе си стават произведение на изкуството. В музея на Пушкин се пазят освен портрети и много скици на природни картини, също птици и коне – други любими обекти за молива на твореца.
Михаил Лермонтов – писателят се изкушава от изобразителното изкуство, като учители му стават достойни хора с име в средите по ония времена. В най-пълна степен талантът му се разгръща по време на принудителното му заточение в Кавказ. Там рисува както портрети на драгуни, така и природни картини. До наше време са запазени близо 400 творби на Лермонтов.
Уилям Блейк освен поет-мистик е също и художник – при това навремето е бил оценен от съвременниците си именно заради своите умения с четка в ръка. Самият той има собствен патент в типографията, където използва релефен отпечатък. Най-мащабна е работата му върху илюстрации за Библията, а също така илюстрира и „Божествена комедия” на Данте Алигиери.
Виктор Юго също е сред известните примери за писатели, на които им се удава и рисуването. Създал е буквално хиляди рисунки, като много от тях включва в собствените си книги. Оригинално използва например кафе, за да твори. Според негови познати, за някои от творбите си Юго употребява и… собствената си кръв. Сюжетите му обикновено са мрачни, но романтични – рисува замъци или пък претърпели корабокрушение кораби. Някои от творбите му отразяват и неговия собствен опит на мистик.
Уилям Текери – създателят на „Панаир на суетата” рисува основно карикатури. Използва за целта буквално каквото му попадне. Например белите полета в книгите, тетрадки, но също и по билети или чекове. Шаржове изпълвали и писмата, които пишел на приятелите си. Текери обаче е професионален художник, тъй като следва изкуство в Париж. Неразбирателство с Чарлз Дикенс пък го прави и писател. Все още неизвестният Дикенс отхвърля илюстрациите, направени от Текери за „Посмъртните записки на клуба „Пикуик”. Това амбицира художника да се докаже и наистина, по-късно дели място в светските салони точно с автора на „Коледна песен”.
Федерико Гарсия Лорка пък развива авангардизма както в поезията си, така и в изобразителното изкуство. Има много близки отношения със Салвадор Дали, което също е показател за създаваното от него. През 1927-а представя картините си на изложба в Барселона и така окончателно си завоюва място на сцената. Вестниците буквално се надпреварват да отпечатват репродукции на негови творби. Иначе илюстрира сам и собствените си стихове.
Антоан дьо Сент-Екзюпери – човек със сто професии и безброй умения, Екзюпери илюстрира прекрасно творбите си. Неговият „Малък принц” толкова се припокрива с рисунките, че сигурно ще ни се стори много чужд, ако книгата заживее без тях. Писателят така и предава творбата си за отпечатване – като веднага става ясно, че нито едно от двете – текста и илюстрациите, не могат да съществуват самостоятелно.
