Лира Литературно-рекламна Агенция
Вечната история за Кай и Герда все така е вълнуваща
„Снежната кралица“ има всъщност годишнина през настъпващата 2024-а. Навършват се 180 години от първото ѝ издаване. Преди толкова време тя е включена в книгата на Андерсен Nye Eventyr. Første Bind. Anden Samling. А днес е любима на малки и големи по целия свят!
Историята предлага всъщност стойности, които всяко поколение изгражда за себе си. „Снежната кралица“ е на първо място за борбата между доброто и злото, която се разиграва в нас.
Наред с това, „Снежната кралица“ е и най-дългата приказка, която създава Андерсен. Включвана е в повечето сборници, които предлагат поглед към творчеството на обичания автор. Има и много самостоятелни издания. На български се появява понякога и като „Снежната царица“, но в крайна сметка се е наложило именно наименованието „Снежната кралица“.
Сюжетът е обичан и от режисьорите… Най-голям успех има „Замръзналото кралство“ на „Дисни“ – филмът е създаден именно по мотиви от „Снежната кралица“. Има и няколко анимационни филма, а също и мюзикъл от Едуард Фердинанд.
Всяка такава история дава възможност и на художниците да я претворят по своя вълшебен начин… Сега ви предлагаме илюстрациите към „Снежната кралица“ на Ника Холц – тя е печелила и Наградата „Андерсен“ за своите илюстрации към приказките на писателя. Вижте как рисува и героите от „Снежната кралица“.
Кай и Герда винаги си играели заедно и толкова се обичали, че граховите филизи, които поникнали в градинката пред дома на Кай, преплели клони с розата, която растяла на перваза на Гердиното прозорче.
В една мразовита вечер Кай седял зад прозореца и гледал падащите снежинки. Не щеш ли, една снежинка кацнала на перваза и започнала да расте. Расла, расла и се превърнала в млада жена, загърната в пухкав кожух. Лицето й било прозрачно като лед, а очите й греели като две студени звезди.
Накрая дочул гласа на прекрасната Снежна кралица:
— Почти пристигнахме — казала тя. — Но защо трепериш? Ела да се сгушиш при мен.
И го загърнала с дрехата си. После се навела и го целунала по челото. Ох, целувката й била по-студена и от ледена висулка! Кай забравил целия си предишен живот и вече дори не усещал студа.
— Гарване, не си ли виждал моя приятел Кай? — попитало момиченцето.
— Га! Га! — заграчила птицата. — Твоят приятел Кай прелетя покрай мен, седнал в каретата на Снежната кралица!
Герда помилвала северния елен и му рекла:
— Моля те, отнеси ме при моя приятел Кай! Той е в замъка на Снежната кралица, която живее в Лапландия.
Еленът се съгласил да я повози на гърба си.
Горещите й сълзи капнали на гърдите му и разтопили парченцето лъжовно огледало във вледененото му сърце. Тогава Кай също заплакал и сълзите му отмили късчето, заседнало в окото му. — Герда! — извикал той. — Къде беше досега? — А после се озърнал учудено и попитал: — Къде съм? Как съм дошъл дотук?
