Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Една суперлуна се е облещила навън, както любезно обеща елегантният Боби Лазаров – не ти е работа! Броя овце, броя, но как да заспя, като една от тях до мен здраво хърка. (Обичам те, любима!) А и вече седмици наред съм развълнуван, че американците забраниха на съдия Миталов да посещава демократичната им страна USA. Вярно, малко позакъсняха. Трябваше да му забранят още докато се казваше Митал, лееше митал (както биха казали пловдивчани) и попиля „Кremikovtsi” – ама по-добре късно, отколкото никога. À сега да видим дали братушките ще продължат да ни тупат по рамото и да казват: „Споко, газ до дупка! Ние сме зад вас!”
Отварям прозореца, да вкарам малко свеж въздух, белким ме приспи. Но в стаята нахълтват облаци фини прахови частици и ме стисват за гърлото. Явно някъде наблизо горят боклуците на италианците, които са изяли бонбоните, а на нас пращат опаковките, да ги миришем и да си греем ръцете на тях. Бизнес било. Очаквам в скоро време да почнат да ни пращат в бидони и това, в което са се трансформирали бонбоните. Като нищо ще намерим начин да ги утилизираме. Тогава какви ароматни частици ще изпълнят родната атмосфера – ум да ви зайде! Но няма как – бизнесът си е бизнес!…
Защо ли ми се струва, че още живеем „Под игото” на глупостта от Еразъм Ротердамски? (РотерДамски не е сексизъм, нито хомофобия, така му е името.) Търкахме в неусвест талончета, но някому този единствен законен начин да забогатеем му се зловидя и ни отне надеждата. Сега какво ще търкаме, за какво ще даваме последните си с труд спечелени грошове? Библиоманите казват: купувайте си книги, ще спечелите много повече от прочетеното в тях. Ама ние не им вярваме. Те, като толкова са чели, милионери ли са?
Някои безумци казват: напънете си мозъците, печелете от изобретения и иновации. Милиони и милиарди са натрупали находчивите герои на вдъхновяващата „Книга за мечтатели 2. Пъзелът на живота” от Инна Учкунова. Да бе, да не сме луди да се напъваме, щом природата е създала хазарта. Само че гадовете ни го отнеха!
Отивам тихомълком в кухнята, да не будя любимата, и пускам телевизора, дано някой турски сериал ме приспи. Но попадам на повторението на новините. И хоп – нова надежда! (Тя също като мен не спи.) Някакъв сливналия вързал шейната с осемгодишното си дете отзад на колата и го дърпа надолу по планинския път, миличкото. Сега щели да глобят този баща и да му вземат книжката. А бе ахмаци, царе сте да прекършвате добрите идеи в зародиш! Че от това може да излезе чудесно бизнес начинание! Събираме чавдарчетата и пионерчетата на Европа в Bansko, Borovets и Pamporovo и де що има ръждив таралясник, връзваме отзад по едно въже и ето ти преживяване за изнежените европейчета. Хем така ще поразредим трафика и газовете в градовете, хем ще се изкарват пари. А те веднага – санкции, наказания. Иди, че си напъвай мозъка с бизнес инициативи.
Тъй че е прав народът да си иска обратно талончетата. Като не може с честен труд да се забогатява, поне да ударим кьоравото.
Връщам се в леглото, глътвам хапче Melatonin 5 mg на GNC, USA, „пиян дано аз забравя, туй, що, глупци, вий не знайте, позор ли е или слава!…” и се завивам презглава.
Да му се не види и суперMOONът!
