Начало / Критика / „Наследството“ – роман за бъдещото знание, кодирано в древността

„Наследството“ – роман за бъдещото знание, кодирано в древността

Едва ли има по-подходяща дата от 2.02.2020 г. за прочит на романа „Наследството“

Построен е на огледален принцип и двойнствеността силно го засяга. Казват, че в такива дни, ако сме с отворено съзнание и не пренебрегваме вселенските закони или твърдоглавия си скептицизъм, може да преминем през портал към нови светове.

222199_bБългарската литература впрочем е длъжник на книги с езотерични теми, омесени с увлекателен сюжет. Световната изобилства с подобни заглавия, като тръгнем от „Сидхарта“ на Херман Хесе, та стигнем до „Любов“ на Елиф Шафак, книжните рафтове предлагат огромен избор.

Който е проникнал в тайното знание, знае каква отговорност поема, за да го предаде на читателите си така, че да не залитне в нравоучения – и най-малкото, да не го вземат за луд. Мисля, че Весела Василия е изпълнила тази задача. В „Наследството“ тя гъвкаво се е опряла на факти от науката и религията, без да подценява или да дава превъзходство на някоя от двете, но вплита невежеството, неверието и любопитството ни в чудна сплав.

В нея има книга, дете и светец, също двама млади хора, които ще трябва да опознаят тръпката на едно неочаквано родителство и да разчетат един ранен християнски символ – Колелото на живота. Тук всеки герой избира другия, изглеждат преднамерени, почти нагласени обстоятелствата, при които се срещат, за да проумеем в хода на действието, че няма нищо случайно и децата са зрънца познание, сами проправящи си път към онзи, който е готов да ги приеме. Те могат да изникнат като седемгодишния Антоан, в двора на някоя селска къща, но сякаш винаги са били там и са чакали да достигнат ума на възрастните.

От името на скептичния читател се включва двойката Албена и Юлиян – модерни градски хора с рационално мислене, чуждо на духовните измишльотини. Запознават се внезапно в нейната наследствена порутена къща и заради неговата повредена кола. Алба намира в Koleloto_na_zhivotaпрахоляка книга със златен кръст, в която не пише нищо, на страниците ѝ е отпечатан само образът на свети Киприан. В този светец се превръща детето и през житието му, досущ заклинание, звучи невидимия за останалите текст на Колелото на живота. Историята се заплита, даже завърта, щом става ясно, че посланията му не са съвсем безобидни. Майката на Алба – учен геолог, успяла да разчете вътре математически кодове, свързани с геомагнитните аномалии на древни светилища и това знание й отнело живота. Докато свещениците в околността надушват в находката проклятие и ерес, дъщерята разбира, че държи не просто книга, а ключ към своя произход.
Кръгови стенописи с изображения на всички възрасти от развитието на човека има в няколко църкви в България. Най-известно е Колелото на живота в Преображенския манастир в Арбанаси, но авторката не цели евтини мистификации. Тя внушава, че ако разтършуваме миналото, било във вид на стара къща или родова история, ако научим закономерностите, на които сме подвластни в определени години, чудесата ще станат естествена част от всекидневието ни. Тогава ще схванем паралелите между невинността и светостта, между Киприан и Антоан, между циклите на Колелото на живота и кодовете на един по-всеобхватен периметър, който действително води към други измерения.

Текст Людмила Еленкова

Прочетете още

thumbnail3

Диана Игнатова за своя дебют: „Реших да заселя всички истории на една улица“

Собственици сме на личния си риск, казва тя за писането „Улица „Рокфелер“ е симпатично томче, …