Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Най-лесно е да кажем – до затъпяване. До неспособност да работиш качествено. До деградация и деквалификация.
По-важното е, че така се прекъсва нишката на опита. Когато не четеш, не знаеш какви са ги вършили предците ти, та да се предпазиш от грешките им. Да предположим, че не си чел „Изкуството на войната” от Сун Дзъ, „Към себе си” на Марк Аврелий или „Владетелят” от Николо Макиавели. И искаш да управляваш хората. Как ще се оправиш, ако не си почерпил от мъдростта на тия определено компетентни граждани?
Аз съм ги чел. И затова, ако властта беше у мен, нямаше да постъпвам мекушаво като тоя или оня самоук владетел днес.
Да започнем с това, че здраво ще хвана юздите и нищо няма да става без мое съгласие. Както при другаря Живков. Думата ми ще е закон. Ще се оградя с послушковци, които и да поискат да пръднат, първо ще трябва да питат мен. Ще разпределя основните бизнеси в страната между шепа приближени ми бизнесмени. Обработваемата земя – също, на десетина едри арендатори или собственици. Като при феодализма. Не ми трябва средна класа. Защото аз искам всеки от тия, дето печелят, да заделят и за мен. А е много по-трудно да вземам моя пай от 500 хиляди души, отколкото от хиляда. Няма значение дали говорим за еврофондове или местни аборигенски пари.
Ами ако някой от тия хиляда реши да не ми плаща, щото много си е повярвал? Спокойно, помислил съм. Спретнал съм за всекиго от тях по някой компромат, щото и те не са света вода ненапита. И те са нагазвали в лука, а „Следите остават”, по думите на Павел Вежинов. Да не би да не знам какви чували с пари се мъкнат напред-назад всеки ден из родината ни, без да минават през банките? Знам. Затова рече ли някой, че вече не ми дължи нищо, хоп – проверки, следствени дела, прокурори, арест. За да е ясно, че както аз съм ти помогнал на теб, така и ти си ми длъжник.
Ще гледам всеки божи ден да съм в телевизора. Да знае народът какви добрини правя за него. Чешмичка, детска пързалка, някой цех, някой пътен възел. Хората са неблагодарни, лесно забравят, затова всеки ден трябва да им се припомня как им служа.
Ако обаче, недай боже, стане някоя беля, някой вземе, че примерно източи данни от някоя национална агенция, или пък, да не дава господ, плъзне болест по домашните животни – това само хипотетично, не че ще стане… Тогава хич не искам да влизам в телевизора. Достатъчно работа си имам, че да се обяснявам на журналята. Или пък на парламента. За какво съм ги сложил тия министри – нека те опират пешкира. Аз се появявам само там, където ми ръкопляскат, не където ме пцуят. Така постъпва мъдрият владетел.
Някои невежи твърдят, че бедите могат да се предотвратяват. Дрън-дрън! Важното е да се реагира на момента, като пожарникарите. Стане пожар – отиваш и гасиш. Откъде да знаеш предварително кой малоумник къде ще си хвърли фаса?
Изобщо, народ се управлява лесно. Когато трябва – скръцнеш му със зъби. Ако пък някой почне много да вряка – подхвърлиш му кокал и той мирясва. Защото така е създаден човекът – с устата да негодува, но и с устата да се храни. Една дупка и за двете е. Запушиш ли я, спира врякането. Поне за известно време.
Та ето такива неща и още много други биха научили днешните български водачи, ако четяха. Но те не искат. Те разчитат само на това, че вършат добри дела за населението. Че ден и нощ хвърчат по света и у нас за неговото благо. Само че населението винаги е недоволно и не заслужава да се трепеш за него. Тук им е грешката на нашите водачи. Ако бяха попрочели някоя от ония книжки, щяха да го знаят.
Харесва ви, не харесва – това е положението, драги четящи! Жалко е наистина, че все не идва ред вие да вземете властта, та да покажете как се прави. Че все ви управляват нечетящите.
Докато не промените това, жална ви майка!
